Без заглавие

*Сънища*

Посичаме с думи-остриета,
оставяйки диря кървави лалета
Ранявани сме и раняваме
и някак все тъжни оставаме
И се боим,
а вътрешно кървим
- самотни, неразбрани
преборвайки кошмарите пияни
Търсейки утеха измежду страници,
чертаейки тебеширени граници
Сами ли себе си залъгваме,
че страховете ни са нищожни..
Защо тогава всяка вечер си лягаме тревожни?
И оставяме лампата да свети
нагърбвайки се с мисли превзети
Докато в полумрака съзнаваме тайно,
че морето на мъка е безкрайно...
Заспиваме, някак успокоени
в капана на сънищата вече пленени,
където не се давим в сълзите

Ето така преминават ни дните....