Без заглавие

*Прекрасен сън*

На лицето ми- перде от черен цвят,
покрива очите ми и скрива истинския свят.
Гледам през булото на тъмнината, а ти останал си назад, назад...

Ако само ме настигнеш и за миг,
за един кратък миг, успееш да свалиш
това противно нещо от моето лице,
да снемеш маската и да видиш очите ми, изпъстрени с милион нюанси цветове...

Е, тогава ще ме имаш- само твоя,
насред празнотата.
До мене ще се будиш и заспиваш-
само твоя, черна като мрака.

А ако обикнеш ме такава, каквато съм,
това ще означава, че всичко
е било
един прекрасен сън...