Без заглавие

*Скръб*

Хората не пишат за скръбта,
защото тя ги плаши, ужасява
избягват за нея дори мисълта,
оставяйки я да тъне в забрава

Ала ето, тя някак се показва
неканена, пристъпва пак в мрака
в локви от лунни лъчи небрежно нагазва
и спотаена, тихичко чака

Съзнанието първо тя обсебва
настанява се в душата ни трайно
малко по малко сърцето издебва
и, заживява в него, потайно

Докато се усетиш, вече е там
нашепва ти думи омайни
и ти знаеш, и аз знам
в капан си на нейните песни ридайни...