Без заглавие

*Обреченост*

Навсякъде ехти гласът на самотата,
очакван, но така непоносим
със него редом приглася и тъгата,
обвита с наметало черен дим
Шептят си тайни, само тях известни,
напявайки на вятъра
ридайните си песни
и после се изгубват в тъмата...
ала ехото от гласовете им отеква ясно,
в затвора ми от четити стени,
притисната в ъгъла натясно,
осезаемо приствието им следи ме
Те чакат,
винаги са там стаени
показват се със виковете ми
и страховете, никому несподелени
и плачат с мен...
В моя плен ги оковах сразени,
ала не това ми бе целта

о, моля Ви, простете ми,
тъга и самота!...