Без заглавие

*Нещо лично*

Дълго време дишах във тъга
сега не зная как да съм щастлива
ти дойде, превърна сивото в дъга,
накара ме да се почувствам жива
Видя във мене нещо по-различно
от "момичето със тъжните очи"
усмихна се момчешки романтично
и цялото небе напълни със звезди
Влюбването беше неизбежно
още от мига, в който те видях,
и когато в парка ме целуна нежно,
че вече те обичам осъзнах

на Д.