Без заглавие

*Съзнание*

Неразбран съм,

защото в мен няма нищо за

разбиране

остана ми едно сърце, но то е за

разбиване...

На суша съм, ала усещам как се

давя

Опитах, пак опитвам,

ала няма как да се изправя

"Спри да лъжеш! " нейде отдалече

глас долита

вихруша се завърта и съзнанието

тихо пита:

"Полудя ли? "... Тишина злокобна

по е тъмно и от катакомба

Сълзи горещи в миг потичат

грозни думи да ме наранят се

вричат

А аз стоя и просто съзерцавам,

че по-добро ще дойде

Така отчаяно си пожелавам...