Без заглавие

*Тъмно място*

Душата ми е тъмно и самотно място,
стените ѝ покрити са със слоеве
тъга.
А вътре в нея бурята вилнее,
дупка до дупка- дълбаят празнота...

И мислите обвити са в мъгла,
лутам се из гъстите гори,
в най-затънтените дебри, търся
свобода..

Спомените са изтрити, сякаш са били един-единствен миг.
Някъде дълбоко, знам, във мене се таи ужасяващ, кръвта смразяващ вик!

И желая да крещя със глас-
висок и ясен,
мечтая да ме чуеш, макар да знам, че си опасен..

Макар да знам, че отдавна те изгубих,
до полуда аз се влюбих!