Бял лист и празна стая,
спомени изцапани с
боя
водопади омагьосани лалета,
а в съзнанието му се появява
тя
- единствената
в рокля бяла и с роса в косите
докосва пръстите-
превръщали
платната в картини
Самоукият художник,
рисувал не веднъж звездите,
копнял за този миг
държал я бе
в прегръдката си
силна,
остана доживот в плен
като заложник
на целувката й плаха и невинна
YOU ARE READING
Без заглавие
PoetryПросто букви, съставящи думи, навързващи изречения, градящи стихове, образуващи стихотворение... 29.06.2019 - #1 in sadness 04.01.2020 - #1 in стихотворения 09.03.2020 - #2 in поеми