Без заглавие

*Все тая*

Уморих се от мили усмивки, от топли прегръдки, които нищо не значат
Уморих се от лицемерни приятелства, които тонове лъжи след себе си влачат

Омръзна ми от невинни шегички, които като ножове в мен се забиват
Ако думите са толкова безобидни, защо тогава бавно ме убиват??

Всеки носи своите маски, аз не съм изключение
Хората усмихват се щастливи,
надявайки се, че това не е поредното кухо предстваление...

Съзнание без посока, думи-реещи се в безкрая
Опитах се,
повярвай ми,
опитах се,
мрачните си мисли да обуздая!

Залепвам фалшива усмивка и така продължавам,
вървя- без отбивка,
кого всъщност заблуждавам?

Прости ми за кухата обвивка,
така се предпазвам
Бодлите са ми най-ценната придобивка,
не друг, а себе си наказвам...