Без заглавие

*Лично*

Не вярвам вече в любовта

омая облагородяваща и вкусна

уморих се от празни думи-крила

Откакто твоята ръка моята пусна

Защото, кажи ми, къде си сега?

Навярно мечтите си сбъдваш....

А аз потъвам в самота у дома

Нали уж обеща да не тръгваш?

Лъжа една след друга изричам

-не ме боли, раната зарасна

и от чувствата си сама се отричам

Виж ме- малкото момиче порасна!

Често се питам дали си щастлив

прокрадвам ли се в мислите ти тайно?

за мен оставаш само спомен горчив

напомнящ:

да обичаш и да бъдеш обичан е

нетрайно....