Без заглавие

*Есен*

Есен- гората жаловито стене.
Отлитат птиците на юг без време
Пожълтели сухи есенни листа,
целуват тъжно голата земя.

Пътеката край пътя- прашна,
хиляди крака по нея са вървели
Гората над нея се извисява страшна,
сякаш дори сенките са онемели.

Някога тази леко зловеща картина
беше ми най-любима.
Защото имаше кой да ме държи за ръката,
защото ти беше до мен в тъмнината

Имах си едно място прекрасно-
две силни топли ръце,
Където всичко беше безопасно.
И две очи с цвят на кафе...

Имах, обичах, пазих,
оставих,
образът ти аз намразих
От моментите така красиви,
сега останаха ми само спомени лъжливи

Небето мрачно и зловещо
черни облаци превзели синевата
Търся да се хвана за нещо,
не мога, падам тежко на земята

Дъждовни капчици над мен се спускат,
пожълтели листата падат
Спомени из съзнанието ми препускат,
Душата и сърцето мълчаливо страдат