Без заглавие

*Черни чувства*

От дълбините на душата ми извира
този черен мрак,
безкраен ад,
в бездушната пустиня
Не мога да се скрия,
от себе си,
от очите непознати и презрени
в огледалото
Те ме гледат заслепени
от сълзи...
Крещя наум, разкъсвам се
Боли!
Гласовете ми не спират
като чукове разбиват
и трошат...
Оцелелите от тях парчета се събират
и образуват нищо
за пореден път...
А поезията?
Тя спасява ме за миг
после демоните пак се връщат
с последния написан стих,
нежно в здрача ме прегръщат

....
....
...