Без заглавие

*Пристрастяване*

Пристрастяваш като наркотик

с очите си от течен шоколад

Понякога ефектът трае само миг

но вече няма връщане назад

Твоята любов е ударната доза,

постави ми диагноза "наркоман"

устните ти- кървавочервена роза

някак ме докараха до там..

Прегръдката ти топла ме отнася

- политам безтегловна над земята

в свят различен бавно ме пренася,

където са възможни чудесата

И когато опиянението е налице,

но аз не спирам да те викам нощем

Страх ме е, че някога това ще спре

а аз ще продължа да искам още...