Целувката ти бе пожар опасен,
подпалващ моето петролено сърце,
изпепеляващ, но така прекрасен,
оставящ сажди по белите ръцеИ неусетно с огъня се заиграх,
копнееща за топлината твоя
твърде късно го съзнах,
че ти не бе героя в приказката мояСега сърцето ми е въглен, прах
негодно е да се запали!
пламъците ти си пожелах,
накрая изгорях в твоите пожари...Да, ти бе огъня, който ме изпепели
но може би за това те обичах
сърце от петрол твърде лесно гори,
колкото и дълго да отричах....
YOU ARE READING
Без заглавие
PoetryПросто букви, съставящи думи, навързващи изречения, градящи стихове, образуващи стихотворение... 29.06.2019 - #1 in sadness 04.01.2020 - #1 in стихотворения 09.03.2020 - #2 in поеми