Без заглавие

*Не ме руши*

Сърцето ми все още кърви,
не смея да мечтая
Ти дойде и света промени,
сега летя сред небе от омая

С ръка докосна стара рана,
няма да те лъжа, заболя
Нежно парченце от душата ми ти хвана,
съши го с друго сякаш със игла

И някакво далечно чувство в мене се прокрадна,
от очите ми потекоха сълзи
Кристал тъга докосна, после още сто открадна,
проправи пътя за красивите мечти

Показа ми че в черното съдържа се и  капка бяло,
че не всичко в мен е руини
Сърцето ми слепи, но не изцяло
душата ми все още е във синини

Подари ми къс надежда,
парченце топлина донесено с една целувка
Облече ме в нежност като че с одежда
всяка твоя дума шараше по мен като милувка

Въпросът тук обаче е
готов ли си да чакаш сред безкрая?
Знай, че лесно няма да се доверя
Все още се страхувам да не се удавя,
все още уча се да полетя

Мен приемаш ли такава- на съставни части разглобена?
Кажи сега или по пътя си върви
И ако докоснеш ме и този път отново съм скрепена,
умолявам те, не ме руши....