Без заглавие

*Предистория*

Колко сърца обичливи прегази,

колко думи изрече в нощта?

На всяка обеща си душата,

сърцето,

подари и после отне им света..

Защото в тебе цареше тъмата

луната я нямаше в твойте очи,

топлина си открадна,

за миг прогони тъгата,

ала страха прикрит си личи

Скрит зад маски,

груб, отчужден и различен

наместо целувки забиваше стрели,

с поглед студен, живот непривичен

рушеше и най-красивите мечти

Сега в спомените техни просто

гниеш,

причинил всичките тези сълзи...

Нека попитам: преди тях да убиеш

пръв тебе кой те уби?

~¿~