Без заглавие

*Изповед*

Обичах да пиша
преди
някак отдавна
Сега се давя в сълзи
и пирувам с тъга,
когато съм гладна
Светът спря да се върти
а небосвода
ми се вижда празен
В мен огън
отдавна не гори
о, живот,
защо си тъй омразен?
Поезия
- спасително въже,
но аз удавник съм вече
Не търся спасение
така ми е добре
сбогувай се с мен
и бягай надалече....