Без заглавие

*Не ме забравяй*

Вярвам- ще се срещнем някой ден

и тогава няма да боли

Веднъж вече те пуснах да си идеш

не казах "ще ми липсваш, остани",

заблудих се, че не те обичам

Лицето ти се запечата в моите очи

всички други все на теб приличат

Дори не мога да ги видя от сълзи,

мислите ми все към теб политат

Образът ти приижда на вълни,

които в съзнанието се разбиват

и всичко там превръщат в руини

Както морето удавници повлича,

запращайки телата им в

крайбрежните скали

Зная, че отново ще се срещнем

Но тогава все още ще боли,

защото любовта е страшно нещо

и от нея в душата остават синини