Без заглавие

*Начупена*

<<🔹>><<🔹>><<🔹>><<🔹>><<🔹>>

Изгубена съм и се скитам

в лабиринт от мисли

(безкраен лабиринт)

дружа със белите стени

(ах, бели като бинт)

лекувам рани, незарасли

лутам се в гори

от спомени обрасли...

Утеха търся някъде

(и никъде, защо ми трябва?)

думите посичат като брадва

за незначителни неща

се извинявам

(на какво изобщо се надявам?)

Винаги объркана, незнаеща

(счупена! ...)

срещу всичко и всички роптаеща

(на части начупена

толкова начупена)