Без заглавие

*Нечута*

"Не губи надежда"

аз не я изгубих, тя напусна мен

разпилян като кълбо прежда

се ниже животът ми ден подир ден

Вече няма слънчеви лъчи,

които да ме утешават в мрака

песента на щуреца престана да

звънти,

сега в нощта грачи грозно сврака..

Протягам ръка, търсейки опора

но напипвам само въздух.. И боли

вървя редом до лицемерни хора

и скришом бърша от лицето сълзи

Как попаднах в този капан,

"живот"- наричан от мнозина

седя и питам пожълтелия таван

има ли смисъл в нечутата ми

рима?