Нетърпимо ми липсваш,
но така бе редно
нарани ме...нараних те
ала този път последно
Зад нас е само тишина
пред нас простира се безкрая
обеща, че ще ме помниш,
но аз ще се опитам да забравя
Разговорите ще станат чужди
усмивката, смехът, гласът ти
потребни са ми още, нужни
Ала зная, времето минава
(Прости ми)
от тебе само споменът остава
YOU ARE READING
Без заглавие
PoetryПросто букви, съставящи думи, навързващи изречения, градящи стихове, образуващи стихотворение... 29.06.2019 - #1 in sadness 04.01.2020 - #1 in стихотворения 09.03.2020 - #2 in поеми