Без заглавие

*Молба*

Сърцето ми - отдавна натрошено

започна някак пак да бие

от предишните пожари- изгорено

сега страхува се да се разкрие

Барикадира се със каменна стена,

и умолява да не бъде пак разбито

то вече свикна с тази тъмнина

и със слоеве тъга да е обвито...

Ала ето- влезе ти в него непоканен,

над плета от тръни сякаш прелетя

разби окови, катинар стоманен

и потайно в мислите ми заживя

Защо се влюбих? Страх ме е сега...

сърцето ми лежи в ръцете твои

след проливни дъждове изгря дъга

дано този път бурята не се повтори

....