Лъчите на следобедното слънце се отразяваха в очите ти, а устните ти бяха разтеглени в широка, топла усмивка.
Погледнах към лицето ти и мигов сведох поглед надолу.
Беше ме страх, че този съвършен момент ще се окаже сън, от който просто ще се събудя.
Красивият балон илюзия щеше да се спука точно в мига, в който започнах да се изгубвам в прегръдката ти
YOU ARE READING
Без заглавие
PoetryПросто букви, съставящи думи, навързващи изречения, градящи стихове, образуващи стихотворение... 29.06.2019 - #1 in sadness 04.01.2020 - #1 in стихотворения 09.03.2020 - #2 in поеми
