Без заглавие

*Спомени*

Пътищата често се оплитат,
съдби една със друга се преплитат,
сърца в едно и също темпо затуптяват,
раните в душата по-дълбоки стават.

Очите губят своя блясък,
мечтите се рушат със трясък,
а устни бавничко изричат твоето красиво име,
и аз наум крещя: "Прегърни ме!"

Ала теб сега те няма,
заключен някъде сред спомени остана...
Там, сред мъртвите вълни,
твоето присъствие стои.
Да ми напомня хубавите, но
отминали отдавна дни.

Ти витаеш като призрак в моето сърце,
и аз си спомням колко исках
лицето ми да вземеш в своите ръце...
Един красив нереален сън,
усмивката ти заличи света навън...