Без заглавие

*Измамено сърце*

Мозъкът ми знаеше отдавна истината грозна,
ала сърцето ми отказваше да вярва, че любовта ти е отровна.

Доверих ти най-големите си тайни,
споделях ти истории безкрайни.
Душата си пред теб като оголен нерв разкрих,
нищичко от истината не спестих.

Пред теб бях просто себе си,
без излишни маски.
Ала ти описа себе си с безброй прекрасни краски...

Повярвах на лъжите ти красиви,
които тъй грижливо нов твой образ бяха сътворили.
Сърцето си в ръцете си държах,
погледнах те геройски и подарих ти го без страх.

Голяма грешка.
Ти разкъса го на части като парцалива дрешка.
Образува в него пропасти огромни,
подмами го с илюзии лъжовни.

Сега в мен се стеле празнотата,
плача и страхувам се от тъмнината.
Всичко в мен кърви като огромна рана,
да си повтарям, че сгреших, не мога да престана.

Счупеното в мен не може да се поправи,
боя се, че никой никога няма да знае как нещата да оправи.
Страх ме е, че сърцето си за друг ще го заключа,
и портите към него няма да отключа.

Любовта нанася рани,
вече го разбрах.
Сълзи навсякъде,
мечтите- прах...