Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 2

На другия ден

Глт на Виктория

Събудих се и взех телефона си. Първото нещо което видях, бе съобщение от Лео. Пишеше "Кога започваме с уроците?". Станах от леглото и му написах "все още не съм се съгласила". Изпратих го, а после влезнах в банята. Щом извърших сутрешните си процедури, излезнах и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и се преоблякох ето така:

---

Лео влезе в класната стая по средата на часа и седна до мен.

-Добро утро.-поздрави

-Добро утро.

-Мислех, че след снощи ще се съгласиш да ми помогнеш.-засмях си

-Лео..-извъртях очи -Спри да бъдеш арогантен. Просто спри.

Това негово държание просто ме дразнеше.

Ии най накрая звънеца би за излизане. Взех си нещата и излезнах от стаята. Оставих си ги в шкафа и отидох на двора при момичетата.

-Защо си ядосана?-попита Бела

-Лео..-въздъхнах -Продължава да се държи арогантно.

-Аз се опитах да говоря с него.. и той каза, че ще се държи добре.-въздъхна момичето до мен -Ако искаш двете с Кейтлин отново ще говорим с него.

-Да, така като сме двете може и да ни послуша повече.-съгласи се другата близначка

-Както решите.-свих рамене -Отивам до кафенето.

-Добре.

Тръгнах към кафенето отсреща.

-Хей, Вики..-чух познат глас

О, не. Само не и той.

-Дерек..-преглътнах

-Какво ще кажеш да излезем?-попита -Като едно време.

-Не.-отказах

-Защо, не?-хвана ми ръката -Хайде, отдавна не сме се забавлявали.

-Дерек пусни ме.-преглътнах

-Какво се случва тук?-Лео се появи

-Не е твоя работа.-отвърна му момчето до мен

-Аз питах нея..

-Дерек пусни ме. После ми звънни и ще се разберем.-въздъхнах

-Хубаво, но ако ме излъжеш..

Извъртях очи, а той пусна ръката ми. Хванах я и я разтърках, заради болката. Беше я стиснал доста добре. Дерек изчезна и погледнах другото момче.

-Добре ли си?-попита

-Да.-отговорих

Влезнахме вътре и си взехме по едно кафе.

-Кой беше този?-получих нов въпрос

-Бившия ми.-отпих от кафето

-Ти и той? Били сте заедно? Кога?-Лео беше изненадан

-Преди година и половина. Не ми се говори за това.-поех си въздух

-Добре, няма да те карам на сила да ми разказваш.-кимна

---

Лео спря пред нас и го погледнах.

-Благодаря, че ме докара.-казах

-Няма проблем. Предполагам ми имаш номера, така че ако има нещо ми звънни.

-Да, добре.-кимнах -Чао..

Влезнах у нас и се качих нагоре. Телефона ми звънна и видях, че е Дерек. Затворих му и се преоблякох набързо. Вързах се косата на опашка и слезнах надолу. Отидох в кухнята и си направих фрапе. В този момент на вратата се звънна. Дано не е Дерек. Дано. Отворих вратата и беше той.

-Дерек..-преглътнах

-Защо не ми вдигаш?-попита

-Бях заета..-отговорих

-Добре.. е ще се видим ли?-зададе следващия си въпрос

-Не.-поклатих глава -Дерек не те искам.

-Вики, аз те обичам.-каза

-Но аз теб, не. Не и вече.-опитах се да затворя вратата

Дерек обаче не беше на същото мнение, защото приложи сила и влезе навътре.

-Вики, наистина съжалявам за всичко.-преглътнах

-Добре, простих ти. Но моля те, сега се махай.-казах

-Няма да се махна. Трябва да поговорим.

-Дерек не искам да говоря с теб.

Момчето прокара ръка през косата си и се обърна с гръб към мен.

Набрах номера на Лео.

-Защо се държиш така, по дяволите?!-Дерек извика

-Дерек, моля те.. просто ме остави да се живея както до сега.-помолих се

-Няма да те оставя. Не и сега.