Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 62

-Диииии!-взех малкото момченце да го гушна

-Какааа!-Ейдриън ме гушна с усмивка до уши

-Леле, радва ти се все едно вчера не те е видял.-каза Кейтлин

-Ами, какво да ти кажа. Харесва ме.-свих рамене и седнах на празния стол до Аманда

Нейтън и Лео седяха срещу нас и ни гледаха докато говорят нещо.

-Е, какво става?-попитах я на блондинката

-Днес дойде до работата и обядвахме заедно.-отговори

Ди хвана ръцете ми и отново се загледа в пръстените ми.

-Лео, ти реши ли дали ще празнуваш рождения си ден?-попита Браян мъжа до него

-Не, няма.-отговори

---

-Ее.. след като се събрахме всички, можем да кажем..-започна Бела щом отпи от водата в чашата си

-Каквоо да кажете?-попита Лео

В този момент Ейдриън започна да издава неудобрителни звуци. Май щеше да заплаче след малко.

-Диии...-Кейтлин погледна малкото момченце в ръцете ми

Глт на Лео

-Ние ще се разходим с него, вие тук си говорете.-Вики стана от стола с племенника ми -Няма проблем.

Погледна ме за момент, а после тръгна към градината.

-Хайде Ди, ела да намерим някое коте.-говореше му

-Еее, какво щеше да казваш?-попитах сестра ми

-Ами бременна съм.-усмихна се

-И аз.-отвърна Кейт

-Сериозно ли?-повдигнах вежди

Това наистина беше хубава новина.

-Честито.-честитих им

Излезнах и видях брюнетката да държи малкото момченце за ръце, и то да ходи. Беше красива. И ще бъде страхотна майка някой ден.

-Е, явно ще си имам още племенници.-заговорих

-Това е хубаво. Не се ли радваш?-попита

-Радвам се.-направих опит да се усмихна

-Чакай!-тя разшири очи и вдигна Ди на ръце -Ди, чичо ти се усмихва! Това е някакво закъсняло коледно чудо. Чакай, трябва да го снимам.

Това вече ме накара да се засмея.

-Да, добре.-поклатих глава -Виж, утре ще идва важен клиент и ще трябва ти да си плътно до мен.

-Щом трябва.-сви рамене -Между другото организирах вечерята ти с Кейла.

Кейла.. Пак за нея говори.

-Не мисля, че трябваше да го правиш..-въздъхнах

-Защо? Нали я обичаш и идеята беше да се раздели със Зейн.-отвърна тя

И двамата бяхме станали сериозни. Нямаше помен от усмивките които бяха преди 2 минути. Беше красива докато се усмихва.

-Защо продължаваш да говориш за тях?-не се сдържах и я попитах

Ейдриън се разшава и го погледнах.

-Да влизаме.-Виктория се обърна към вратата

Влезнахме вътре и племенника ми отиде в майка си.

-Ние ще тръгваме, защото стана късно.-каза Кейтлин -Но вие останете.

-Ще се видим пак тези дни.-Виктория я прегърна

10 минути по-късно бяхме останали Браян, Бела, аз и Вики на масата.

-Брат, можеш ли да дойдеш за малко с мен до гаража?-попита ме Браян

-Добре.-свих рамене

Глт на Вики

-Какво стана на двора?-попита Бела

-Какво да е станало?-направих се, че не разбирам

-Ами в един момент се усмихвахте, а в следващия вече бяхте сериозни. И се усещаше напрежението когато влезнахте в стаята.-обясни

-Не ми се говори за това.-дори и да исках.. не можех

-Вики, знаеш, че можеш да ми кажеш всичко.-брюнетката се усмихна леко

-Знам.-и аз се усмихнах

Няколко минути по-късно се появиха мъжете.

-Ще тръгваме ли?-попита ме Лео

-Мхм.-кимнах

Станахме от столовете и си взех чантата.