Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 75

След кафето с Кейла се върнахме в офиса. Честно казано, не си бяхме говорили за Лео или каквото и да е свързано с работата. Но беше ясно, че двете никога няма да се разбираме или харесваме. 

-Вики..-дойде до мен Теса

-Да?-попитах 

-Може ли да дадеш тези папки на господин Грейс?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Да.-кимнах -Но защо не му ги дадеш ти?

-Изглежда ми изнервен и не искам да попадам в огъня.. ако ме разбираш.-подсмихнах се

-Няма проблем.

Влезнах в стаята при Лео. 

-Лео..-извиках го 

-Какво?-погледна ме

Наистина беше изнервен. 

-Искал си тези документи..-дадох му ги

-Исках ги от Теса, не от теб.-отвърна изнервено

-Какъв ти е проблема?-бях объркана -Защо си изнервен? Аз ли направих нещо? Да не е, заради кафето с Кейла?

-Все едно, така или иначе след по-малко от месец всичко ще приключи.-отговори

-И сега ще се върнем в началото, когато все беше изнервен и не можехме да говорим нормално като големи хора?-поех си въздух 

Как може само за един ден да се върна тук и всичко да се обърка..?!

-Нали това искаше още в началото? Да няма близост между нас.-гледаше ме гневно -Пък и съм сигурен, че вече нямаш търпение да се махнеш от тук.

Не мога да го разбера. Преди три часа се държеше по един начин, а сега по друг.. Какво му ставаше? 

-Знаеш ли какво.. тръгвам си. Не мога да ти търпя смяната на настроенията.

Все едно беше в цикъл. Нямам думи. Излезнах като затръшнах вратата. 

-Вики..-извика ме Теса

-Теса не мога. Тръгвам си. Прати ми всичко на имейла. Ще работя от вкъщи. 

Излезнах от сградата и се качих в колата. Потеглих и скоро си бях у нас. Взех си лаптопа и отново излезнах. Пет минути по-късно бях в кафенето. 

-А, миличка..-усмихна се леля

-Лельо..-погледнах я -Ще поработя тук. Нали няма проблем?

-Няма, разбира се. Да ти направя ли горещ шоколад?

-Да, може.-кимнах 

Седнах на свободната маса в ъгъла и си включих лаптопа. Отворих си имейла където вече ми беше пратено всичко от Теса. 

---

Някой седна до мен и това ме накара да отделя поглед от екрана. Бяха дошли Кейтлин и Бела. Махнах си слушалките и им се усмихнах. 

-Хей. Какво правите тук?-попитах ги

-Дойдохме да те видим.-отговори Бела -Първо минахме през офиса, но Лео беше изнервен, а теб те нямаше.

Въздъхнах и спрях музиката от лаптопа. 

-Да. Заради това и дойдох да работя от тук.-обясних -Искате ли нещо за пиене?

-Не. Но ти предлагам да ни разкажеш какво се случва.-каза Кейтлин

Явно бяха надушили нещо. Но какво пък? Те му бяха сестри, а и знам, че нямаше да кажат на никого. Пък и оставаше по-малко от месец. Скоро всичко щеше да приключи.

-Вики..-извика ме Бела

-Добре.-въздъхнах -Но хайде да отидем у нас. Там ще може да говорим на спокойствие.

-Добре.-съгласиха се

Изключих си лаптопа и го прибрах в чантата.

-Лельо ние отиваме у нас.-казах на жената която седеше на бара

-Добре, няма проблем. Ако има нещо ми звънни.-каза

-Добре.

Излезнахме от кафенето и след малко бяхме у нас. Влезнахме в стаята ми и седнахме на леглото.

-Е, какво се случва?-попита Кейтлин

-Трудно е за обяснение.-преглътнах 

-С Лео е свързано.. и това което искаше да ми кажеш преди няколко дни.-погледнах Бела

-Да.-кимнах -Всъщност.. това между нас не е истинско. Никога не сме били заедно, той не ми е предлагал брак, а аз не съм се преместила при него. 

-Как така?-беше объркана Кейт 

-Истина е. Всичко е просто театър. Преди два месеца.. когато се върнах, нали си спомняте че се видяхме с Лео и за случката с реортерите?

-Да.-кимнаха и двете

-След тази случка, Лео ми предложи да се правим, че сме във връзка за три месеца. И когато изтекът тези ри месеца, той ще ми върне стипендията. Той ще си върне Кейла, а аз ще се върна в Милано. 

След като казах всичко, все едно товар падна от плещите ми.