!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
Пристигнахме във вилата, но докато дойдат останалите щеше да мине известно време.
-Аз в коя стая ще съм?-попитах Лео
-Ела.-тръгна по стълбите за горния етаж
Щом се качихме видях пет врати. Три от тях бяха една до друга, а останалите две в едното и другото дъно на коридора.
-Ние ще сме в тази стая.-мъжа отвори едната врата
Така изглеждаше стаята в която щяхме да сме:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Чакай.. ние ли?
-Двамата?-погледнах го
Бяхме застанали много близо един до друг.
-Да. Все пак сме двойка.-отговори -Защо?
-Просто питам.-преглътнах -Е, да слизаме.
Тъкмо казах това и долу се чу звук от коли.
-И другите също дойдоха.-отдръпнах се и слезнах надолу
Излезнах и се усмихнах, когато видях останалите.
-А Кейтлин и Мат?-погледнах я на Бела
-Няма да дойдат. Ще ходят у родителите на Мат.-отговори и се прегърнахме
После се прегърнахме и с Аманда.
-Е, да влизаме.-каза Бела
Влезнахме и погледнах Лео.
-Ние вече си избрахме стая. Качете се и вие да си изберете.-каза на другите
---
Започваше да се стъмва, а аз се бях увила с едно одеало, седях на пейката и си говорехме с момичетата. Мъжете пък бяха на барбекюто. Изведнъж Нейтън се появи като сложи дърва в кръга, в който имаше една дупка, за да се пали огън. Огън..
-Мисля, че е време да напалим огън.-каза и отиде до някъде
-Между другото, мислех да отидем сега някъде за Коледа. Може да си запазим вила, но някъде с някоя писта. Ще караме ски, сноуборд..
-Да, може.-кимнах и погледнах към вече горящите дърва
Огън.
-Вики добре ли си?-попита ме Аманда
-Мхм.-продължавах да гледам огъня
Несъзнателно се свих още повече.
-Хей..-Лео седна зад мен като ръцете му се увиха около тялото ми
Този жест ме накара да се успокоя поне малко. Чакай.. защо ме успокои това?
-Хей.-облегнах се на гърдите му
-Добре ли си?-попита и ме целуна по главата
-Мхм..-поех си въздух
-Храната е готова. Само трябва да изстине.-каза Нейтън
-Ще ида да взема чиний.-станах и влезнах във вилата
Отидох до кухнята, която беше свързана с хола и започнах да изваждам чиний от единия шкаф.
-Наистина ли си добре?-попита ме Бела
-Да.-отговорих -Просто.. още ми е трудно да свикна с огъня.
-Бела..-Лео се появи -Може ли да ни оставиш за малко?
-Да. Аз ще взема само чинийте и приборите.-отговори
Взе каквото трябваше и излезе. Сега бяхме само аз и Лео.
-Какво?-попитах и се загърнах с одеалото
Тук си ставаше студено вечерта.
-Наистина ли си добре?-повдигна вежди
-Не, Лео. Не съм. Когато видя огън се сещам за пожара. Припомням си болката, която е непоносима и усещам как започвам да се задушавам.
Очаквах да каже нещо, но той просто ме прегърна. Аз също го прегърнах и вдишах от аромата му. Трябваше да спра да се страхувам, когато видя огън.
-Ако искаш можем да стоим тук вътре.-Лео заговори след минута тишина
-Не. Нека да излезем.-отдръпнах се
-Сигурна ли си?
-Мхм.-кимнах
Излезнахме и заехме свободното място на едната пейка.
-Да ти сложа ли да хапнеш?-мъжа ме погледна
-Не съм гладна.-отговорих -Какво има за пиене?
-Има вода, сок от портокал, ягода и банан също, има и кока кола и фанта.-отговори Браян -И бира за нас.
