!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
-Ами.. може би ще бъдем приятели с привилегии?-преглътнах
-Сериозно ли го мислиш?
-Да, защо?!-свих рамене
-Ами обикновенно вие момичетата искате винаги повече.
-Е, явно аз не съм от този тип момичета.-усмихнах се и станах
-Хмм, харесваш ми.-ръцете на Лео хванаха талията ми -Учителка по математика и приятелка с привилегии.
-Млъкни.-присвих очи
Ии Лео отново ме целуна. Честно. В момента само от това имах нужда. От едно разсейване.
-Лео.. прехапах устни
-Какво?
-Сестрите ти са отвън. И най вероятно подслушват.
Момчето въздъхна шумно.
-Добре, но довечера те взимам при мен.
Докато се усетя какво е казал и какво искам да кажа, ме беше оставил сама в стаята. Ама.. въздъхнах и седнах на леглото. Офф трябва да се оправя. Станах и си взех хавлиената кърпа, а после влезнах в банята.
1 час по-късно
Излезнах от банята и си извадих нещата от гардероба. След което се облякох ето така:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Оправих си косата, грима и събрах някои от нещата си, за да ги върна вкъщи.
Излезнах от стаята и тръгнах към стълбите.
-Къде отиваш?-гласа на Лео ме накара да се стресна
Обърнах се и го погледнах.
-До нас. Трябва да прибера някои неща. Така или иначе утре се прибирам..-отговорих
-Добре, хайде ще те закарам.-каза и затвори вратата на стаята
-Няма нужда. Мога и сама.-отвърнах
-Хайде.-взе раницата
Извъртях очи и слезнахме долу. Излезнахме от къщата и се качихме в колата.
-След това имаш ли друга работа?-попита щом потеглихме
-Имам.-отговорих
-Каква е ако мога да попитам?
-Вече попита.-въздъхнах
-Добре.. каква работа имаш?-Лео ме погледна
-Трябва да отида да си взема една пратка и после ще отида в библиотеката. Трябва да взема няколко книги.-обясних
-Добре, мога да дойда с теб.. ако искаш.
-Не искам.
-Добре.
Спряхме пред нас и слезнахме от колата.
-Честно.. това беше ненужно разкарване.-казах щом влезнахме в къщата
-Щом съм предложил, значи не е разкарване.-отвърва момчето
Взех си раницата и се качих горе в стаята ми.
-Последно тази стая не беше ли розова?-явно Лео е вървял след мен
-Беше.
Извадих си нещата и ги оставих по местата им.
-Кога я направи бледо зелено?
-Когато ми писна розовото, лилавото и оранжавото.-отговорих
-Боядисвала си тази стая четири пъти?
-Мда. Следващия път ще я видиш в жълто.
Прибрах празната раница в гардероба и въздъхнах.
-Е.. ти може да тръгваш. А аз ще изляза.-казах
-И аз ще дойда с теб. Така или иначе няма какво да правя.-отвърна
-Добре.-кимнах
Излезнахме от нас и се качихме в колата.
---
-Добре, дръж и тази.-казах и оставих поредната книга в ръцете на Лео
-Сигурна ли си, че ще прочетеш тези 5 книги?-попита ме той
-Да.-отговорих и огледах рафта -Ето и тази.
30 минути по-късно бяхме у нас
Качихме се в стаята ми и взех стълбата за големия шкаф, за книги.
-Добре, хайде дай ми ги.-засмях се
-Сигурна ли си, че има място на рафта?-попита момчето
-Дааа.-кимнах щом погледнах останалите книги -А и аз няма да сложа всички на този рафт.
-Добре, ето тази книга.-даде ми едната -И внимавай да не паднеш.
-Няма.-казах и взех книгата
Оставих я на рафта.
-А тези останалите изчела ли си ги?
-Не, всички. Но повечето съм ги прочела поне два или три пъти.
-Сериозно?
-Сериозно!-кимнах
-И все пак не си прочела всички.-каза
-Ще ги прочета.-засмях се
В следващия момент усетих как се олюлявам.
-О, о.-наклоних се назад
Затворих очи, защото очаквах да падна, но Лео ме беше хванал.
Отворих очи и се загледах в неговите. Той ме огледа и накрая погледа му падна върху устните ми. Аз също погледнах неговите.
