!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
Сърцето ми биеше лудо, заради това което бях направила. Боже помогни ми! Трябва да се измъкна. Тази сграда беше угромна. Исках да спра, да почина за момент, но нямаше как. В далечината видях една врата. Боже, дано да стигна навреме преди да са ме хванали двете горили. Продължих да тичам.
-Момиче, стой!-извика другия мъж зад мен
Отворих вратата и я затворих. Подпрях се на нея, затворих очи и си поех въздух. Отворих очи и видях около 5ма мъже и 6 жени.
-Скъпи!-отидох до един от мъжете и го прегърнах
-Скъпи?-всички гледаха шокирано
Вратите се отвориха и от там се показаха двете горили.
-Аааа извинете, господин Грейс.-извиниха се и затвориха вратата
-Господин Грейс, това до вас новата ви приятелка ли е?-попита една от жените
Това бяха шибаните репортери. О, Господи. Какво направих? Чакай.. Грейс... Позната фамилия. Същата като на Кейтлин и Бела. И.. Лео. Огледах мъжа по-добре.. О, мамка му. Това беше Лео.
-Господин Грейс, само преди месец се разделихте с бившата ви приятелка. Как го преживяхте? С помощта на младата госпожица до вас предполагам?-говореше една друга жена
-Моля ви всички да напуснете, и някой друг ден да дойдете, за да ми вземете интервю.-каза мъжа до мен
Хората станаха и излезнаха от офиса. Останах с Лео.. Преглътнах и се отдръпнах.
-Аз..-започнах, но не знаех какво да кажа
-Ти? Ти току що провали интервюто ми. Коя си ти?-гледаше ме ядосано
Ей, това вече ме накара да се стъписам. Той.. той не ме позна.
-Не заслужаваш да знаеш.-вдигнах гордо брадичка
-О, напротив заслужавам. Провали интервюто ми. Сега знаеш ли какви слухове ще тръгнат?-продължи да задава въпроси
Не помислих за това.
-А аз какво да направя, че двете горили ме гониха из етажите?-попитах -Все едно. Видяло се е, че някой друг път ще говоря с този който ми трябваше. Извинявам се за това което направих.
Излезнах от офиса, а след малко и от сградата. Телефона ми звънна и се качих в колата. Погледнах кой ми звъни.
По телефона
-Ало?-вдигнах и включих на високоговорител
-Вики къде си?-чух гласа на Кейтлин
-Прибирам се. Прибирам се. Вие къде сте?-попитах и потеглих
-С Аманда отидохме да си вземем дипломите. Ти няма ли да дойдеш?-попита момичето
-Не знам.. то като няма да завърша, не виждам смисъл да идвам последния ден.-въздъхнах
-Не е вярно.-явно и аз бях на високоговорител -Хайде Вики ела с нас. Може и да стане нещо в последния момент.
-Ще видя. Хайде по-късно ще се видим.-казах и затворих
Няколко минути по-късно бях пред нас. Слезнах от колата и минах отсреща при кафенето на чичо и леля.
-Здравей миличка. Какво става? Защо си тъжна?-попита леля веднага щом седнах на един от столовете
-Нищо, лельо. Просто момичетата искат да отида с тях до университета. Но.. аз не виждам смисъл, след като няма да взема диплома.-повдигнах рамене
-А! Така не бива. Хайде ставай, оправи се и отиди. Наистина в последния момент може да стане нещо хубаво.-каза чичо
-Ама..-започнах, обаче бях прекъсната от леля
-Няма ама. Хайде оправи се и отивай. Ние сме си тук.
-Добре.-въздъхнах
Станах целунах ги по бузите и излезнах от кафенето. Отидох у нас и се качих в стаята ми. Отворих гардероба и си облякох ето тези дрехи:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обух си обувките и си взех чантата. Прибрах си в нея нещата и слезнах надолу. Взех ключовете за колата от масата и излезнах навън. Качих се в колата и потеглих. След 20 минути бях пред университета. Седнах на една от пейките и започнах да гледам колегите ми които бяха с тогите и се снимаха. И аз щях да бъда облечена така, ако не бяха спрели стипендиите.
