Глава 24

336 6 1
                                    

-Ясно..-кимнах

-Скъпаа..-Мат извика приятелката ни

-Даа?-отиде тя при него

След минута се върна при нас.

-Какво стана?-попита я близначката й

-Амии.. предлагат да отидем при тях на двора.-отговори й

Както си пиех от сока, се задавих и се закашлях. По, дяволите. Мразех като стане така. Добре, вече нямах и въздух. Мамка му, мамка му, мамка му. Започнах да дишам тежко.

-Какво стана?-появиха се Мат и Лео

-Задави се и..

-Вики, чуй ме.-Лео беше седнал до мен -Поеми ти дълбоко въздух. Опитай. Хайде, можеш.

Кимнах и си поех дълбоко въздух. Всичко утихна и въздъхнах.

-Добре ли си?-попита ме мъжа

-Да..-кимнах -Може.. да се връщате в градината. Извинявайте, че така ви стреснах.

-Няма проблем.-кимна Лео

Прочисти гърлото си и излезнаха навън с Мат.

Глт на Лео

Вики изглеждаше много уплашена докато не можеше да си поеме въздух. Сякаш освен, че се беше задавила.. имаше и нещо друго. Нещо което я накара допълнително да се уплаши.

-Дай ми и на мен една бира.-казах на Нейтън

Той кимна и ми даде една стъклена бутилка. Махнах капачката и отпих.

-Някой от вас двамата знае ли какво се е случило с Виктория?-попитах Мат и Дерек

-Не.. И да има нещо, Бела не ми го е казала.-Дерек сви рамене

-И на мен, Кейт.-Мат обърна шишовете -Ноо ако толкова се интересуваш, винаги можеш да ги попиташ. Сестри са ти.

-Да, ще ги попитам. Но после.-отпих отново от бирата

4 часа по-късно

-Кейт може ли за малко?-повиках едната ми сестра

-Да.-кимна

Отидахме настрани до басейна и я погледнах.

-Какво й има на Виктория?-попитах след минута

-Това е лично, и не мисля че трябва аз да ти го казвам.-отговори -Ако Вики пожелае.. ще ти каже.

-Ясно.-кимнах

Върнахме се при останалите и седнах на единия стол. Погледнах Виктория и тя веднага отмести поглед. Заговори се с момичето до нея за нещо и се засмяха.

-Момичета, кажете и на нас за какво се смеете.-каза Нейтън

-За нищо интересно..-отговори му приятелката на Виктория

-Сигурен съм, че не е така.-продължи моя приятел

-Разказвах на Вики, какви ги вършим на работа..-момичето погледна часовника си -Ии аз ще трябва да тръгвам, за да не закъснея.

-Не си ли почивка днес?-попита я Кейтлин

-Не, но утре съм и ако искате може да излезем вечерта.-отговори й

-Ами добре, ще се разберем..-сестра ми я изпрати до вратата

-Вики, твоята приятелка как се казва?-Нейт попита Виктория

И й каза Вики.. Хм.

-Аманда.-отговори му -Защо?

-Ами не успях да я попитам, за това..-обясни мъжа

-Ясно.

---

-Е, аз ще тръгвам.-стана от стола Вики

-Сега ли?-попита Кейт

-Да.-кимна

-Ще те закарам.-станах и аз от стола

-Няма нужда.-Виктория дори не ме погледна

-Аз настоявам, скъпа..-казах думата тихо, толкова че саво тя да ме чуе -Ще се видим утре. Чао.

-Чао.

Качихме се в колата и потеглих.

-Виж..-започнах да говоря

-Има ли как всички тези снимки да изчезнат?-прекъсна ме момичето

-Да.. защо?-погледнах я

-Ами.. накарай тогава някой от подчинените ти да се погрижи за това.-погледна ме за момент

-Какво ти се случи по рано? Това със задушаването..-смених темата

-Лично е.-кратко, точно и ясно

Въздъхнах.

-А защо не ми се представи още вчера?-зададох следващия си въпрос

-Имаше ли смисъл? Ти си арогантен, егото ти е станало по-голямо от преди.. Да не говорим, че ти каза, че не искаш повече да сме близки.. след като заминах.-погледнах я за момент

-Как да искам след като ти м..-спрях преди да кажа каквото и да е

Истината беше, че тогава се бях влюбил в нея и когато замина ме болеше. Наистина болеше. Тогава си обещах, че повече няма да допусна някоя толкова близо до себе си. 

-Какво аз?-Вики ме погледна

-Нищо.-въздъхнах -Все още ли ми се сърдиш за това със стипендията?

-Не, аз те намразих заради това.-отговори 

Ей, това вече беше интересно. Спокойно, красавице.. и аз те намразих.

Приятелиии.. качих в инстаграм страницата ми на стори - brillian_xx въпрос относно историята. Ще се радвам да ми отговорите и споделите мнението си 😄

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиWhere stories live. Discover now