Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 48

-А пробвали ли сте да го хипнотизирате?-зададох следващия си въпрос

-Не. Защо?

-Ами.. докато бях в Милано, имаше случай на жена, която имала алцхаймер и не помнела нищо от живота си. Но с хипнози си припомнила някаква част от живота.

-Но някаква.. А и звучи налудничаво.

-Да..-прехапах устни -Но баща ти има само частична загуба на памет.. Може би, ако пробваме с хипноза, ще си върне частицата спомен живот който не помни.

-Може би.-Лео въздъхна -Но това са само предположения.

-Добре, защо просто не го вземем с нас.. Ще намеря доктор, който практикува хипнозата и..-прекъсна ме

-Нека го помисля тази вечер и ще говорим утре.

-Добре.-съгласих се

-Деца..-появи се Мадисън -Почуках на вратата, но не чух нищо, за това влезнах.

-Няма проблем.-усмихнах се леко

-Запалих си аромтна свещ и помислих, че и на вас ще ви дойде добре.. Да се успокоите.

-Добре сте се сетили.-казах

-Вики, нека си говорим на ти.-жената ми се усмихна още повече

-Добре.-кимнах

-Е..-остави една свещ на масата -Аз ви оставям. Лека нощ.

-Лека.

Загледах се в огъня. Огъня който беше изгорял родителите ми. Изведнъж усетих как започвам да се задушавам. По дяволите. Бяхме на въздух.., а се задушавах вътрешно. Изправих се и се подпрях на парапета, като се загледах в светлинките на града. Мама и татко.. Защо трябваше така да става? Ами.. ако отново се запали нещо в къщата? Ако сега падне свеща и се подпа..

-Хей..-гласа на Лео прекъсна мислите ми -Добре ли си?

-Да..-отговорих -Аз, просто се замислих.

Беше зад мен. Можех да го усетя без дори да ме е докоснал. И точно в този момент ръцете му се подпряха от двете ми страни.

-Погледни ме.-гласа му беше станал нисък

Защо ми харесва това?

-Лео, добре съм.-опитах се да си поема въздух

-Тогава ме погледни.

Поклатих глава и затворих очи.

-Хайде, обърни се и ме погледни.-продължаваше да настоява

Обърнах се и го погледнах.

-Дишай и издишай. Хайде.-нареди -Хайде, ще се справиш.

Кимнах и вдишах, а после и издишах.

-Всичко ще бъде наред.-кимнах щом го каза

След минута вече се бях успокоила.

-Благодаря ти.-прегърнах го

-Няма за какво.-отвърна на прегръдката ми

Стояха така прегрънати в тишина още около 2 минути, докато не решихме да седнем отново на диванчето.

-Може ли да ти задам още един въпрос?-погледнах мъжа

-Давай.

-Вярно ли е, че си имал чувства към мен?

-Кой ти каза това?-Лео не показваше емоция

-Няма значение. Вярно ли е?

-Вики, всичко е в миналото. Нека не си го припомняме.

Кимнах и въздъхнах. А когато си мислех, че няма накъде повече.. се целунахме. Устните му бяха меки и ми припомниха за онова сладко усещане преди 5 години.

Отделихме се, но все още се взирахме един в друг.

-А това сега какво беше?

-Доста въпроси задаваш.-ии Лео отново ме целуна

По дяволите. Защо му трябваше да го прави?

-Лео..-отдръпнах се -Ние.. разбрахме се нещо. Нека да си лягаме.-станах от дивана

Влезнахме в леглото и се завъртях с гръб. Не знам какво щеше да стане ако се бях обърнала с лице към него. Защо му трябваше да го прави? Лео ме извади за момент от мисли, като ме придърпа към гърдите си. Но скоро отново се умислих.