Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 9

На сутринта

Усетях мърдане до себе си, но не отворих очи.

-Ам..-чух тихия глас на Виктория -Лео..

-Мм?-измънках 

-Лео..

Отворих очи и веднага се срещнаха погледите ни.

-Може ли да ме пуснеш..?-попита

Не бях осъзнал, че съм я притиснал към себе си докато сме спали. Кимнах и отпуснах захвата си. От своя страна Вики стана от леглото и си пое шумно въздух.

-Аз..-беше готова да каже нещо, но вместо това излезе от стаята

Дообре? Какво беше това? Станах от леглото и влезнах в банята. След 5 минути бях готов, излезнах облякох си един сив анцунг и слезнах надолу. Отидох в кухнята и си направих кафе. В това време влезна и Кейтлин.

-Добро утро..-поздрави

-Доообро. Кога си дойде?-попитах

-Преди две минути. 

-Аам.. добро утро.-влезе и Вики 

-Добро утро.-отвърна й сестра ми 

След което погледна мен. 

-Аз ще дойда след малко..-каза и излезе

-Доообре? Какво се е случило?-попита ме Кейт

-Не знам.-повдигнах рамене 

Тя от своя страна повдигна вежди.

-Добре, все едно. Ще говорим по-късно, защото трябва да се оправя.

-Къде ще ходиш?

-Някъде с Мат.

-А чула ли си се с Бела?-зададох следващия си въпрос

-Да. Ще се срещнем с нея и Браян някъде.

-Кейт.. 

-М?

-Виж, Бела не е от най споделящите.. поне ти ми кажи дали има развитие между тяхните отношения.-отпих от кафето в чашата

-Не знам. И тя не знам.-момичето въздъхна -В момента са в процес "ти по течението, аз срещу него".

-Добре.

-А ти наистина ли не знаеш защо реагира така Вики?

-Да.-кимнах

-Тогава се възползвай от днешния ден и говори с нея.

-Ама то няма за какво?!

-Напротив има. И дори аз знам за какво точно е. 

След тези думи отстанах сам в стаята. Добре, май наистина ще трябва да поговоря с Вики. Но дали тя ще иска да поговорим? Излезнах и видях Мат на дивана.

-Значи тръгна със сестра ми и забрави за мен?-седнах при него

-Глупости. Даже с Браян мислехме следващата седмица нали имаме ваканция.. и тримата да идеям някъде.

-Хайде. Аз съм съгласен. Но без момичетата.

-Какво без нас?-появи се Кейт

-Нищо, нищо...-

-Вики е горе. Каза, че ще учи.

-Добре.-кимнах 

След 5 минути се качих горе в стаята на сестра ми.

-Може ли да поговорим?-попитах

-Да.-кимна 

-Става ли обаче да не е в стаята на сестра ми.

-Мда.

Излезнахме и влезнахме в моята стая. 

-Какво има?-попита момичето 

-Какво ти е?-отговорих на въпроса й с въпрос -Държиш се странно.

-Честно казано не знам как да се държа..-повдигна рамене

-Защо?

-Защо ли? Лео ти отново ме целуна.. 

-Не..

Бих казал, че не е нарочно - но беше точно обратното.

-Нека повече да не се повтаря.-въздъхна момичето -Нека да ти помогна за теста и да приключваме.

-Да приключваме?

-Ами да.. отново да се върнем към ежедневието си. 

-Ще видим до къде ще стигне това..

-Мхмм.. няма какво да виждаме. Даже ще се прибера у нас.-Вики тръгна да излиза от стаята

-Ами ако се появи Дерек?

-Няма да му отварям.-отговори

-Остани още ден два, докато вашите си дойдат..-преглътнах 

-Ако остана, обещаваш ли, че няма да има целувки?

-Ще видим. Какво ти става?-попитах след кратка тишина

-На мен ли? Ти си говориш първо с барбито и после целуваш мен.-отговори ми -Сигурно и нея си целувал.

-Ами познай, не съм я...-доближих се до нея

-Не ми пука.-отвърна 

-Така ли?-повдигнах вежди 

-Да, така.-навири брадичка -Просто това беше грешка..

-Напротив..-придърпах я към себе си -Не беше. 

За пръв път ме беше страх. Чудех се дали правя всички както трябва, дали не греша някъде.. Но защо?

-Моля?

-Исках да го направя.. и действах. Това е. И отново ще го направя..-целунах я

И мамка му, тези нейни устни.. Караха ме да губя контрол. Ръаката й докосна врата ми и сякаш ток премина по тялото ми.