Няколко дни по-късно
Днес аз, Лео, Кейла и Зейн отивахме във вилата на Лео. Щяхме да останем там три дни. Като втория ден репортерите щяха да дойдат да ни вземат интервю.
-Добро утро.-дойдоха момичетата
-Добро утро.-поздравих ги
-Как си?-попита Аманда
-Добре.-отговорих -Вие как сте?
-И ние.
-Между другото, аз така и не разбрах какво ще правите тези дни в семейната хижа.-каза Бела
-Ами там ще ни вземат интервю няколко репортера.-отговорих и влезнах в дрешника
-А кога щяхте да заминете за Калифорния?-попита Кейтлин
-След 5 дни.-отговорих
-Тоест, ще се приберете от вилата, ще имате един ден почивка и след това заминавате?
-Мда.-потвърдих
Отледах си дрехите и накрая се преоблякох ето така:
Излезнах от дрешника и седнах пред тоалетката.
-И Лео се съгласи?-Бела повдигна вежди
-Ами да.-свих рамене
-И кога ще дойде да те вземе?-попита ме Аманда
-След малко. Момичета имам въпрос..
-Попитай.
-Лео, питал ли ви е нещо относно мен?-зададох си въпроса
-На мен ме попита дали знам, защо ти се случва това с паник атаката.-отговори Кейтлин -Но му казах, че това ще му го кажеш ти, ако решиш.
-И мен.-кимна Бела -Но и аз нищо не му казах.
-Добре.-кимнах
-А мислиш ли да му казваш?-блондинката ме погледна
-Не знам.-преглътнах -Не съм го помислила. Има ли причина майка ви да ме мрази?
-Н..-Кейтлин се опита да каже нещо, но Бела я прекъсна
-Да.-отговори директно
-И каква е причината?
-С Лео бяхме приятели с привилеги..-въздъхна близначката
-Иии?-повдигнах вежди
-Лео имаше повече от приятелски чувства към теб.-ей това вече ме закова
-Моля?
-Да. Но ти замина, и той се превърна в този студен човек. Мама просто не можа да понесе всичко което се случи, а това Лео да бъде студен, да не изразява чувства, да бяга от всичко което се случи вкъщи и да си гледа работата.. просто й дойде в повече.
Вярно, че преди време имаха семеен проблем, но така й не бях разбрала какъв е.
Телефона ми светна и видях, че Лео ми е написал, че идва да ме вземе.
-Трябва да сваля куфара..-въздъхнах и станах
-Нещо друго трябва ли да вземеш?-попита ме Амана
-Чантата ми.-отговорих й
Тя от своя страна я взе, а аз взех куфара. Слезнахме надолу и си обух обувките.
-Е, ние ще тръгваме.-казаха близначките -И да си изкарате приятно. Ако има нещо ни звънни.
-Добре.-прегърнахме се -Чао.
Трите момичета си тръгнаха, и в този моемнт се появи Лео. Излезнах и той взе куфара ми. Сложи го в багажника, а аз оставих чантата ми на задната седалка. Качихме се в колата и потеглихме.
-Кейла и Зейн къде са?-попитах мъжа
-Казаха, че ще тръгнат след час, защото Зейн имал малко работа.-отговори
-Добре.-кимнах
---
-Кейла каза, че репортерите ще ни задават въпроси..-похванах темата докато седяхме в градината на семейната вила -Какви могат да са? Любим цвят.. любими цветя?
-Да.. Например най-хубавия ни спомен който имаме заедно. Може би и хубав спомен от детството с родителите ни. И подобни въпроси. Ако искаш може да потренираме двамата.
-Добре.-съгласих се -Първо аз задавам въпрос, ти отговаряш. И обратното.
-Добре.
-Любимият ми цвят?-попитах
-Жълто.-отговори -А моят?
-Тъмно синьо.-отговорих -Какво цветя харесвам?
-Лалета. Предимно розови, лилави и жълти.-беше запомнил -Какво най-често обичам да казвам, когато съм ядосан?
-Виктория! Ела тук.-засмяхме се -Не е ли така?
-Мм може би.-мъжа поклати глава -Какво е значението на татуировката ти на врата? Какво точно пише?
-"Спомените се, за да ни напомнят за хората които сме изгубили."-преглътнах
-За хората които сме изгубили..-Лео повтори думите ми -Кого си изгубила?
Да му кажа ли наистина? Или да сменя темата?
YOU ARE READING
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...