!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
Погледнах към Лео който все още спеше. Нямам намерение да го будя. Така или иначе дойдохме тук да си починем поне малко от лудницата в която се намирахме. Взех си телефона и излезнах от стаята.
-Доб..-Нейтън излезе от стаята говорейки силно
В този момент му направих знак да е по тих.
-Добро утро.-каза го по тихо
-Добро утро.-слезнахме -Аманда още ли спи?
-Да.-отговори -И май сме единствените будни.
-Така изглежда.-кимнах и влезнахме в кухнята -Имаш ли продпичтания за закуска?
-Зависи какви продукти имаме.-мъжа седна на един стол
Отворих хладилника. Бела се беше постарала да вземе някакви продукти за вечерта и днес сутринта.
-Мм с тези продукти тук, може да направя пържени филийки. Има и сирене, както и мед, и сладко от боровинки и ягоди.
-Чудесна идея.
-Мхм.
-Вики, може ли да те попитам нещо?
-Да.-кимнах докато забърквах сместа за филийките
-Как успяваш да търпиш Лео?-това ме накара да се засмея
-Ами с него се познаваме почти от малки..-обясних
-Честно, доста бързо се събрахте. Никой не го очакваше.
-Мисля, че вече сме водили този разговор.-включих котлона -Но, мога да ти кажа, че и аз не го очаквах. Всичко се случва толкова бързо.
-Не знам какво точно е станало, за да се вземат такива прибързани решения, но мога да ти кажа, че той е влюбен в теб.-потопих една филийка в сместа
-Мислиш ли?-преглътнах
-Никога не е правил подобно нещо за Кейла. Така че - да. Досега дори не съм го виждал толкова усмихнат. Вики ти беше с него при баща му, запозна се с роднините му, да не говорим, че су премести у Лео в рамките на едня седмица. Не знам как успя, но го направи. Промени Лео за това кратко време в което сте заедно.
-Не мисля, че е така.-поклатих глава в несъгласие
-Точно така е. С него се познавам от 5 години и никога не съм го виждал такъв.
---
4 часа по-късно
Лео спря пред нас и го погледнах.
-Днес няма да идвам във фирмата.-казах
-Добре, значи ще се видим утре.-отвърна
-Мхм.-кимнах
Взех си раницата и слезнах от колата. Влезнах в къщата, но не видях никой. Звъннах на леля и тя вдигна.
По телефона
-Ало? Лельо с чичо в кафенето ли сте?-попитах
-Не.-звучеше уморена -Ние сме в болницата.
-Как така в болницата?! Чакай, ще дойда.-оставих си раницата настрани
-Не, не идвай. Ще се приберем скоро. Но ти искам да си спокойна. Всичко ще бъде наред.
-Лельо..-започнах
-Всичко ще е наред. Хайде, ще те оставям.-и затвори
И сега какво? Леля не ме иска там. Значи е нещо наистина лошо. Дано не е нещо много сериозно.
Добре, ще си взема душ и.. може да отида в офиса да свърша някаква работа. Не. Ще се оправя и отивам в болницата. Качих се в стаята и си взех бърз душ. А после се преоблякох с тези дрехи:
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
Взех си чантата и излезнах от къщата. Качих се в колата и скоро бях в болницата. На първия етаж нямаше никой. Качих се на втория и видях леля да седи пред една от стаите.
