Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 74

-Станало ли е нещо?-попитах го

-Не, отивах до Кейла.-отговори

-Стой, искам първо аз да отида при нея.-казах 

-Имам по-добра идея. Приключи това което започна да вършиш на компютъра, и когато се върна ще отидем някъде.

Да отидем някъде? Двамата?

-Добре.

Тръгнах да влизам в стаята и в този момент Кейла излезе от конферентната зала. Погледнах Лео, който вече беше на горния етаж.

-Кейла..-извиках я

-Да?-погледна ме 

-Може ли да поговорим?-попитах

-Вики сега съм заета. Става ли да е по-късното?

-Да.-кимнах -Пиши ми като си свободна и ще се видим. 

---

-Защо дойдохме тук?-попитах Лео и прибрах ръцете си в джобовете на якето 

Бяхме дошли до езерото което  беше в близост до вилата им.

-Последно се видяхме на погребението на чичо ти. След това се затвори и цяла седмица нямах никакъв контакт с теб. Не знам какво е да загубиш близък човек. Но знам какво става, когато се затвориш в себе си и не говориш с никого. Разбирам те напълно в момента. Гнева и болката те засипват, не говориш с никого за това и си напрегната..

-Лео..-прекъснах го -Не ми се говори за това, честно. 

Преглътнах горчивината и затворих очи за секунди. Няма да плача. Няма да се разпадам.

-Тогава излей всичко.-каза ми 

-Няма. За това ли ме доведе тук?-започнах да се ядосвам -За да плача, и да се съдирам от болка.. Няма да го направя. Не искам. 

Тръгнах към колата.

-Вики..-чух го да вика след мен -Вики.. Виктория.

-Не, Лео.-забързах крачката си 

-Виктория, спри.

Спрях, когато стигнах колата. Опитах се да отворя вратата, но не се получи. Лео я беше заключил.

-Отключи я.-погледнах го 

-Няма.-поклати глава 

-Казах ти да я отключих.

-А аз ти казах, че няма да го направя. Вилата от друга страна е отключена.-погледна вилата 

Хубаво. Ще изтрая няколко часа с него във вилата им. Влезнахме и запали камината. Докато гледаше огъня станах и отидох до палтото му. Започнах да ровя в джобовете, в опит да намеря ключа за колата. 

-Няма да го намериш.-чух го да казва -Скрих го добре и няма да го намериш.

Въздъхнах и го погледнах. 

-Защо го правиш?-попитах

-Имаш нужда от почивка. Така, че седни и след няколко часа ще си тръгнем. 

Идиот. Идиот. Идиот. 

-Днес Теса ме разпита докато пихме кафе.-казах замислено и сед върнах на дивана

-И какво те разпита?-мъжа също седна на дивана 

-Ами дали сме избрали дата за сватбата.-отговорих -Може би щеше да е по-добре ако не си бях отваряла устата тогава. 

-Може би.. Но тогава щяха да се случат други неща. 

-Защо не се опиташ да говориш с Кейла за всичко това? Ако й обясниш, ако й признаеш, че я обичаш..-прекъсна ме

-Няма, защото аз не я обичам.-беше сериозен 

-Тогава защо е целия този театър цели два месеца? М?-повдигнах вежди объркано -Защо цели два месеца ние се преструваме, че сме заедно? Защо ходим навсякъде заедно? 

Не го разбирах. Той искаше да си я върне още в самото начало. Той сам предложи за тази игра. Дори имахме договор, който до някъде не спазвахме и двамата. Лео стана и тръгна на някъде.

-Чай искаш ли?-попита

-Не.-отговорих троснато 

Щом няма да ми отговаря, така да бъде. 

---

Лео спря пред фирмата и слезнахме. Влезнахме в сградата и видях Кейла да слиза по стълбите.

-А, Вики.. тъкмо ти писах, че съм свободна. Искаш ли да отидем някъде и да пием кафе?-погледнах мъжа до мен

-Да.-отговорих -Ще се видим по-късно. 

След което двете излезнахме и отидохме в ресторанта отсреща.