Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 42

-Майка ми.. и баща ми.-е все пак му отговорих 

-Кога се случи?-мъжа зададе следващия си въпрос 

Глт на Лео 

-Преди две години.-виждах, че й беше трудно, но трябваше да знам всичко 

-Как?-прочистих гърлото си 

-В пожар. Бяхме си вкъщи и се събудих от виковете на нашите. Имаше дим в стаята ми и излезнах. Имаше огън навсякъде. Спомних си, че преди да си легна, нашите бяха доли и за това слезнах надолу. Дори не помня как толкова бързо съм слезнала. Когато не ги намерих, но все още чувах виковете им, разбрах, че са горе в спалнята им. Огъня се разрастваше бързо, а доста дим беше влезнал в дробовете ми. И както в единия момент бях в горящия хол, в другия вече се намирах в болницата. Нашите..-Вики вече плачеше леко -Бяха починали, точно преди спасителите да дойдат. Огъня ги беше изгорял. 

Придърпах Вики към себе си и я прегърнах. Това което й се беше случило, беше ужасно. Дори не знам как се е справила. Тя наистина е силна жена.

-От както се случи това, аз получавам паник атаки, най вече се задушавам и при спомена за самия дим.. Не знам.. Все едно отново съм там и се задушавам.-жената се отдръпна леко

-Радвам се, че ми сподели.-преглътнах 

-Ам.. нещо друго?

В този момент се чу звука от идваща кола. Май Кейла и Зейн се появиха.

Глт на Виктория

-Явно Кейла и Зейн се появиха.-казах и се отдръпнах -Да видим.

Мъжа кимна и излезнахме. Да, те бяха дошли.

-Здравейте.-усмихнах се 

-Здравейте.-усмихнаха се и те 

Влезнахме във вилата, на коят първия етаж, изглежаше по този начин:

И проговорих:

-Горе, втората врата в дясно е вашата стая. С Лео взехме пай, така че ако искате си оставете куфарите, аз ще сложа от пая и в градината ще хапнем.

-Добре.-съгласиха се

Кейла и Зейн се качиха, а аз и Лео отидохме в кухнята. 

-Ще ми помогнеш ли?-попитах 

-Да.-отговори -Какво да направя?

-Ами.. вземи четири чаши и сложи в тях сок. Докато аз нарежа и сложа от пая в чинийте.

-Добре.

---

От 15 минути седяхме в градината и отново си задавахме въпроси. Този път обаче Кейла задаваше на мен въпроси за Лео, или на него за мен. Както и обратното.

Между другото така изглеждаше градината:

-Лео, един въпрос за Виктория.-усмихна се леко блондинката -Кой е най-яркият ти спомен относно Вики като по-млада?

-Постоянно..-погледнах го на Лео -Сменяше цвета на стаята си и рисуваше по стените различни неща.

Това ме изненада. Той помнеше, че обичам да сменям цветовете на стаята ми. 

-Ам..-засмях се неловко -Ето един въпрос за Зейн. Кои са любимите цветя на Кейла?

-Рози.-Зейн й се усмихна -Червени.

-Вики..-погледна ме блондинката -Кой е любимия цвят на Лео?

-Лесно. Тъмно синьо.

-Мислех, че е зелено.-каза Кейла 

-Явно не го познаваш добре.-погледнах Лео -Може да се облича често в тъмно зелено, но любимия му цвят е тъмно синьо. 

-Познаваш ме.-усмихна ми се леко

За пръв път от както започна цялата игра, той се усмихна. Усмихна ми се, дори и за момент. Дали наистина е имал чувства към мен? Не вярвам Бела и Кейт да са ме излъгали. 

-Амм.. друг въпрос.-върнах се в реалността -Кейла.. какво най често обича да казва Зейн, когато е ядосан?

Мъжа до мен се засмя леко. 

-Ами.. той всъщност не се ядосва.-Кейла се усмихна -Винаги премисля всичко два пъти и се опитва да намери решение на проблема, вместо да се ядосва и вика.