На другия ден
Днес нямах доста работа в офиса, за това щях да отида по-късно, а преди това щях да се видя с Бела. Снощи видях, че ви е писала след като съм се прибрала, че иска да говорим и най вероятно беше наистина нещо важно. Но най напред кафето. Взех си телефона и слезнах надолу. Сипах си кафе в чашата и излезнах на двора където беше леля.
-Добро утро, миличка.-поздрави
-Добро утро, лельо.-седнах на стола срещу нея
-Как мина снощи?-попита
-Амиии Бела и Кейт поднесоха новината, че са бременни.-усмихнах се
-Така лиии? Това е чудесна новина.-жената също се зарадва
-Да.-отпих от кафето -Ти не трябва ли да си в кафенето?
-Трябва. След малко обаче ще отида при чичо ти. Сега искам да си изпия кафето на спокойствие.-засмя се
-Напълно те разбирам. Понякога когато Лео е в лошо настроение още от сутринта, искам да съм по далеч от него. Направо не мога да го търпя докато му е криво и гледам да стоя по настрани.-засмях се след нея -Но все пак, искам да разбера какво му е и го разпитвам до последно.
-Така става, когато си влюбен в някой.-аз.. влюбена? -Какво? Защо гледаш така?
-Аз.. не мисля, че мога да се влюбя.-въздъхнах
-Можеш. Даже ако питаш мен, ти вече си влюбена. Разбрах го, когато Лео дойде на вечеря у нас. Той също е влюбен в теб. И двамата се гледате с онзи особен начин, по който аз се гледах някога с чичо ти.
Преглътнах и станах.
-Става ли да говорим по-късно? Разбрах се с Бела да излезем и после ще отида направо в офиса.
-Добре.-кимна леля
Взех си чашата, телефона и се качих в стаята ми. Оставих си нищата настрани и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и накрая реших да съм ето така облечена днес:
Щом се преоблякох, си обух тези токове:
Излезнах от дреиника и седнах пред тоалетката. Телефона ми звънна и видях, че е Бела.
По телефона
-Ало?-вдигнах
-Готова ли си?-попита
-Почти. Само трябва да си оправя грима. Къде ще се видим?-зададох и аз въпроса си
-В MySpace, ако искаш?-предложи
-Добре. До 15 минути съм там.-казах и затворих
Гримирах се, оправих си косата, напръсках се с парфюма, взех си чантата с нещата и излезнах от стаята.
20 минути по-късно
Влезнах в кафенето и видях Бела да седа на една от масите. Отидох при нея и седнах на свободния стол.
-Хей.-усмихнах се
-Хей..
Сервитьорката се появи и си поръчах една ягодова лимонада.
-Е, какво има?-попита
-Какво да има?-попитах объркано
-Вики, снощи не успяхме да говорим, но сега искам да ми кажеш какво става.-отговори
-Бела, не мога нищо да ти кажа. Обещах, че ще си мълча.-въздъхнах
-Хайде де, кога последно не си ми казала нещо? Дори когато беше в Милано, всеки ден си говорехме. Хайде, кажи ми.-Изабел просто нямаше да се откаже докато не й кажа
-Добре, но ми обещай, че няма да казваш на никого за това. Дори на момичетата.-погледнах я сериозно
Сервитьорката дойде и ми остави чашата с лимонадата.
YOU ARE READING
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...