Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 78

Няколко месеца по-късно

С Лео бяхме вече от близо година заедно. Не мога да кажа, че всичко беше перфектно, особено в първите месеци. Но винаги, когато имаше нещо се опитвахме да го разрешим. А от четири месеца вече живеехме заедно. Малко ми беше трудно да оставя сама леля, но тя ме увери, че това не е проблем. На Кейтлин и Мат им се роди още едно момченце, а на Браян и Изабела им се роди момиченце. Двамата с Лео им помагахме, когато трябваше и това не беше никакъв проблем за нас. В офиса всичко вървеше добре. Аз завърших официално и сега бях архитект. Като че ли всичко се нареждаше точно по план.

Излезнах от банята и видях, че Лео е станал.

-Добро утро.-поздрави

-Добро утро.-усмихнах се и се целунахме 

-Днес какво ще правиш?-попита ме и отиде в банята

-Ами ще ида у Кейтлин да се видим. После ще намина през офиса да свърша някоя друга работа, майка ти също ми беше казала тези дни да намина през нея.-отговорих докато оправях леглото, а после влезнах в дрешника

Огледах си дрехите и се преоблякох с тази рокля:

Обух си тези токове:

И се върнах в стаята. Седнах пред тоалетката и започнах да си оправям косата.

-Добре, значи ще се видим в офиса.-мъжа излезе от банята 

-Да.-кимнах 

Щом си вързах косата, се гримирах и си сложих обеците, гривната, часовникът и пръстените. Колието от Лео си беше на врата ми и нямах намерение да го махна. Напръсках се с парфюма ми и си взех чантата. Вътре си прибрах ключовете, гланца за устни, огледалото, слънчевите очила и телефона.

-Имам идея.-появи се Лео от дрешника облечен в костюм

-Каква?-погледнах го 

-Да отидем на яхтата следобед. Може да се съберем четиримата с Аманда и Нейтън.-отговори 

-Добре.-съгласих се

-Чудесно.-целунахме се

20 минути по-късно бях у Кейла. 

-Како Викиии!-извика Ейдриън и изтича към мен

-Диии!-взех го на ръце и го прегърнах -Добро утро.

-Добро утро. Има кафе, искаш ли?-попита Кейт

-Може.-отговорих и погледнах малкото момченце -Я кажи, бебе Амая слуша ли?

-Слуша, но и плаче.-отговори и го пуснах на земята 

-И ти плачеше като беше по-малък.-каза му Бела докато гледаше малкото бебенце на дивана 

То от своя страна се размърда.

-Ааа Мели е будна.-усмихнах се -Искам да я взема. 

Оставих чантата настрани, седнах на дивана и взех малкото момиченце в ръцете си. 

-Ах каква си сладка.-зарадвах й се

-Заради теб ще свике на ръце и после няма да мога да я оставям да си лежи в креватчето.-каза ми Бела

-Добре, аз ще си я гледам ако има проблем.-казах 

Кейлин дойде и остави чашата с кафе на масата.

-А Амая къде е?-попитах я 

-Спи е кошарата си.-отговори 

Погледах кошарата която беше по настрани от нас. Кимнах и отново започнах да се взирам в малкото момиченце. 

-Како Вики..-извика ме Ди

-Да?-погледнах го

-Имам рожден ден.-усмихна се

-Имаш след седица.-поправи го Кейт, а аз се засмях 

-Даа имаш след седмица, не съм забравила. Вече дори избрахме какво да ти подарим с чичо ти. 

-Кола?-попита

-Мм не.-отговорих -Не мога да издам. Няма да е честно. 

-Не мислиш ли, че вече имаш достатъчно колички?-попита го майка му 

-Нее.-отговори й той и отиде да си играе с количките

-Вие с Лео не мислите ли за деца?-попита ме изведнъж Бела 

-Какво?-бях учудена от въпроса й -Не. Има време за това. Не бързаме. Пък и оставете това, тези дни се чувствам толкова уморена.

-Какво ти е?-попита ме Кейт

-Ами гади ми се постоянни, от време на време имам болки, кръста ме болу, главата и много ям. Имам чувството, че съм качила 5 килограма отгоре.

-Може да си бременна.-каза

-Няма начин.-поклатих глава

-Сигурна ли си? Ако искаш може да провериш. Имам тук една кутийка с три теста.-обясни

Дали не съм наистина?