-Между другото.. мислех да ви организирам една вечеря с Кейла.-казах му след минута тишина
-А, вечеря?-повдигна вежди -Ъм.. за кога?
-Може би за утре вечер?-повдигнах вежди
Утре вечер беше и рожденият му ден. Ще е хубаво да го празнува с жената която обича, за това и мислех да организирам вечеря с Кейла. Все пак.. нали нея обича, заради нея правим целия театър.
-Ам.. ясно.-Лео прочисти гърло -Е, можеш да продължиш с работата си.
-Всъщност, я свърших. За това ще организирам вечерята за утре, а после отивам в кафенето при леля и чичо.
-Добре. Аз ще мина да те взема в осем.
-Добре.-кимнах
Излезнах и отидох до бюрото ми. Прибрах скиците и се заех с уреждането на вечерята, на Лео и Кейла.
---
-Е, какво става с Лео?-попита леля -До колкото знам, утре има рожден ден.
-Мхм.-кимнах докато седях на стола до бара
-Ии приготвила ли си му нещо?-жената не спираше да ме гледа любопитно
-Не.-поклатих глава -Той не празнува рождения си ден.
-А, подарък поне не му ли взе?
-Взех му. Но не знам дали ще му хареса.-въздъхнах
-Ще му хареса. Сигурна съм. Когато един човек те обича, каквото и да му подариш, все ще го хареса. Казвам го от личен опит.-леля ми намигна
-Хей, чувам всичко.-чу се гласа на чичо зад мен
-Недей да подслушваш, а си върши работата..-жената до мен го скастри набързо -Тази вечер вкъщи ли ще си?
-Не, Бела и Браян ни поканиха у тях.-обясних
-Но, ще си дойдеш нали?-подсмихнах се
-Ще си дойда.-кимнах
-Добре, тогава тръгвай.
-Добре.
Излезнах от кафенето.
Щом се прибрах веднага се качих в стаята, си свалих дрехите и увих с кърпата ми. Отидох в банята и пуснах да тече вода от душа.
40 минути по-късно
Отворих вратата и подскочих от страх.
-Божичко, какво правиш тук? Как влезе? Леля ли те пусна?-поех си въздух
-Не ми вдигаше, а искам да отидем на време у сестра ми, за да мога и по рано да си тръгна.-отговори Лео -И да, Джесика ме пусна.
Въздъхнах и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и се преоблякох с тези:
Излезнах и застанах пред тоалетката.
-Добре, аз съм почти готова. Само да си сложа малко руж и червило.-казах и се гримирах
А после си обух тези сандали:
Взех си чантата, напръсках се с парфюм и погледнах мъжа.
-Може да тръгваме.-казах
-Добре.-кимна и стана от леглото -Тази снимка..
Загледах се в снимката, която стоеше на стената, която гледаше Лео.
-Направихме си я в деня когато изкара 6ца по математика. До толкова се радваше тогава, че ме вдигна на ръце.-подсмихнах се
-Тогава наистина се радвах, като дете на което са му купили сладолед и любимата близалка.
Излезнахме от стаята и слезнахме надолу.
-Приятно деца.-усмихнаха ни се леля и чичо
-Благодаря.-излезнахме от къщата
Качихме се в колата и потеглихме. Десет минути по-късно се намирахме пред входната врата на дома на Бела и Браян. Звъннахме на звънеца и вратата се отвори.
-Най накрая се появихте!-каза Бела с усмивка
-Това е за вас!-дадох й една бутилка с вино и кутия с шоколадови бонбони
-О, благодаря.-засмя се
Влезнахме навътре и отидохме в хола при останалите.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...