Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 76

-За това й се премести толкова бързо у него..-каза Бела

-Да. Кейла щяха да идват на вечеря и трябваше да е сигурна, че той я е заменил.-преглътнах 

-И се преструвахте на влюбени.-погледнах другата близначка

-Така изглежда.-свих рамене

-Но после ти се влюби наистина у него..-продължи

-Да.-отговорих -Но не може. Не е правилно. 

-Защо? Лео също е влюбен в теб.-каза Бела изведнъж

-Не е възможно. Той просто се държеше добре с мен, защото така трябваше.

-Напротив. Всеки го забелязва освен вас двамата. Влюбени сте един в друг. Е, ти си го призна, но Лео.. Егото му е голямо.

-Момичета стига. Той не е влюбен в мен. Нека приключим с тази тема.-казах -Е, вие разбрахте ли половете на бебетата?

-Следващия път ще разберем, но.. искаме ти да направиш джендър партито. Ще накараме доктора да напише на един лист половете и ще ти го дадем на теб.-отговори Кейтлин

-Сериозно ли?-усмихнах се -Тогава нямам търпение този месец да дойде. Вече имам идея как точно да разберете. А Ейдриън къде го остави?

-Днес е с мама и татко. Татко много искаше да го види и да прекарат един ден заедно. Той.. така и не успя да го види, когато се роди. 

-Това е чудесна новина. А той спомни ли си всичко?-зададох следващия си въпрос

-Да. Успя преди няколко дни.

---

Имам нужда да се разходя. Не мога повече да седя тук. Станах и отидох в дрешника. Огледах с дрехите и накрая се преоблякох ето така:

И си обух тези ботуши:

Излезнах и си взех чантата. А после излезнах и от стаята. Слезнах надолу и писах на леля, че ще се разходя и не знам кога точно ще се прибера. 

Дали Лео беше наистина влюбен? Нямаше начин. Всичко е театър за пред останалите. Но какво толкова му беше станало в офиса, че да се държи по този начин? 

Преди да се усетя вече бях стигнала до езерото. Седнах на една от пейките и се загледах в далечината. 

Глт на Лео

-Какво ти става?-Бела и Кейтлин се появиха 

-Какво да ми става?-бях объркан

-Бяхме при Вики..-каза Кейт

-Аха.. ясно. И какво?-въздъхнах 

-Знаем за договора.-отговори Бела

Чудесно. Казала им е всичко. А си мислех, че ще го запази в тайна. 

-Все едно. Така или иначе скоро приключва всичко.-загледах се в лаптопа

-Голям задник си. Преглътни егото си и си признай, че си влюбен в нея преди да си отиде.-продължи Иза

-Влюбен?-подсмихнах се -И какво значи да си отиде?

-Мисли да замине за Милано.-отговори Кейтлин

-Знам. Все пак нали трябва да си продължи обучението..

-Мисли да замине довечера.-това вече привлече вниманието ми 

Бела се усмихна щом я погледнах. 

-Добре, вървете зяащото имам много работа.-казах 

-Дано задника в теб реши да постъпи правилно.

Минута по-късно бях сам. Вики мисли да замине тази вечер? Но защо? Не, няма как да се случи. Но пък кой съм аз, че да я спирам?

40 минути по-късно

Ще отида да я попитам. Не мога така. Изключих лаптопа си и си взех сакото. Излезнах и погледнах Теса.

-Теса ако някой ме търси, кажи че чак утре ще съм тук.-казах

-Добре, господин Грейс.-кимна

Излезнах и звъннах на леля й на Вики. Попитах я дали знае къде е, но каза че не знае. Само знае, че не е в кафенето и у тях. Дали не е отново в пакра при езерото? Тя ходеше там често.  Качих се в колата и потеглих. Защо го правех за бога? Трябва да я оставя ако иска да си тръгне. Все пак тя това исташе още от самото начало.