Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 28

-Е, като каква ще работиш тук?-полюбопитства чернокосото момиче

-Все още не знам. Е, радвам се, че се запознахме. Чао.-излезнах от голямата сграда

Качих се в колата ми и потелих. Няколко минути по-късно бях в кафенето.

-Здравейте.-поздравих леля, чичо и Аманда.

-Здравей, миличка. Свърши ли работата която имаше?-попита леля

-Да.-отговорих

-Момичета, оставям ви. Ще отида за стока и се връщам.-каза чичо

Застанах зад бара и започнах да мия чашите в мивката, които бяха мръсни. Както и няколко чинии, вилици и лъжици.

-Е, каква работа имаше?-попита ме Аманда

-Видях се с Леонардо.-отговорих

-Ииии?-момичето седна на стола до бара, за да си говорим спокойно

Да й кажа ли? Ами.. трябва. Няма как.

-Ами говорихме.-свих рамене

-Да, но какво?

-Нека ти кажа, по-късно.-погледнах я за момент -А ти не си ли на работа?

-На работа съм след час. Затова минах първо да се видя с теб.-отговори блондинката -Между другото, Кейтлин ми писа довечера да излезем по женски.

-Ами добре.-кимнах -Тъкмо да се разсея от всичко което се случи през последните няколко дни. 

Поговорихме си още малко, след което Аманда отиде на работа, а аз останах в кафенето с леля.

-Е, какво става?-леля дойде до мен докато си взимах кратка почивка

-Моля?-попитах я объркана

-От както си дошла, все си замислена. Да не би да е свързано с някое момче?-жената се усмихна 

-Познаваш ме твърде добре.-поклатих глава 

-Хмм.. и знам ли кой е?-леля повдигна вежди 

-Може би.-свих рамене -Лельо, как може да мразиш един човек, но същевременно да искаш и отново да го видиш?

-Ами.. има нещо наречено - чувства. Все едно аз и чичо ти. Караме се, но обичта по между ни, не ни позволява да се откъснем един от друг. И колкото да сме сърдити един на друг, след известно време се оправяме.

Въздъхнах. Аз нямах чувства към Лео. Е имах - омраза. Но не и нещо повече. Всичко приключи след като заминах преди 5 години. 

---

Телефона ми звънна и видях, че е Лео.

По телефона

-Ало?-вдигнах 

-Утре, идваш с мен в офиса.-каза 

-Не знам дали ще мога.-погленах към леля

-Ще дойдеш и точка. Трябва да разгласим новината, че сме заедно. 

-И бившата ти да вземе да ревнува.-преглътнах

-Точно така.-съгласи се мъжа -Е, ще се видим утре. В девет и половина.

Тъкмо щях да кажа нещо, но чух че е затворил. Идиот. 

-Хмм, да не би да беше мистериозното момче?-леля дойде до мен

-Той е мъж. Не, той е идиот.-просто не се побирах в кожата ми докато мисля и говоря за него

Как щяхме да се изтръпим в следващите три месеца, не знам. Дано, Господ да бъде смилен над мен, и бившата му се върне при него по-скоро. 

-И какво стана?-жената се засмя леко

-Утре ще ме вземе сутринта. А аз трябва да дойда да ти помогна.-отговорих

-Няма нужда, излез с него. Ти ми помагаш тук, вече от няколко месеца. Идваше от 7:30 сутринта и стоеше до 8, 99 вечерта. Докато не почистиш всичко, подредеш и заключиш. А аз седях в къщи, за да приготвя вечерята.-леля ме гледаше сериозно -Едва сега, от няколко дни, не си тук постоянно.

-Знаеш, защо бях така.-преглътнах

-Да, знам. И те разбирах напълно. Затова и нищо не ти казвах.

-И все още го правиш.-засмяхме се леко

-Защото, те обичам прекалено много.-ппрегърнах я -Така, че сега искам да отидеш у нас и да оправиш. Става ли? Тук в момента има малко работа. Но ако има, ще те извикам. Не е като да не сме на 5, 10 минути разстояние. 

-Добре.-кимнах

Взех си чантата и излезнах от кафенето. Няколко минути по-късно бях в страта ми къща. Качих се в стаята ми, преоблякох се и започнах да оправям и чистя.