Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 37

-Защото, хладилника ти е празен. А аз трябва да сготвя.-отговорих 

-Може просто да поръчаме.

-Не.-поклатих глава -Искам да сготвя.

-Добре, но ще минем за малко през офиса. 

-Колко време ще се забавим?-попитах го

-Не повече от час.-отговори 

-Добре.-кимнах 

Взех си чантата, телефона от масата и излезнахме от къщата.

---

1 час по-късно 

Мина час, а Леонардо говореше с Нейтън в офиса си все още. Трябваше да тръгваме вече. Иначе нямаше да имам време да сготвя. Станах от бюрото и отидох в другия офис. 

-Лео.. трябва да тръгваме.-казах щом доближих до тях 

-След малко.-отвърна

-Лео, или ще станеш и ще тръгнем или..

Мъжа се засмя и спрях да говоря.

-Отново ми казваш какво да правя.-поклати глава -Та, какво казваше? Или ще стана и тръгна или..

-Или ще си търсиш друга жена, която да готви за бившата ти.-усмихнах се без да показвам зъбите си 

Нейтън се засмя, но не каза каквото и да е. 

Мъжа извъртя очи и въздъхна. Ще види той. Изключи лаптопа си и стана от стола.

-Добре. Нейтън, звънни ми ако има проблем.-Лео си взе сакото 

-Чао, Нейтън.-усмихнах се на мъжа срещу мен

-Чао, Вики.

С Леонардо излезнахме от офиса, след което от сградата и се качихме в колата.

---

3 часа по-късно

Имаше около час докато Кейла и Зейн дойдат. Храната оставаше само да се извади от фурната, да се сложи в чиний и сервира.

-Аз.. ще отида да си взема душ, защото мириша на храна.-казах на Лео

-Добре.-кимнах 

Отидох в стаята му и си взех кърпите. Излезнах от стаята и влезнах в банята, която се намираше до нея.

30 минути по-късно 

Излезнах от банята и влезнах в голямата стая на Лео. В този момент и той влезе в стаята му. Беше си взел душ. 

-Ам.. аз само ще си взема дрехи и ще изляза, за да се преоблека.-казах

-Не, няма проблем. Аз ще си взема и ще се преоблека в другата стая. Ти се оправи тук на спокойствие.-отвърна мъжа

-Добре.-кимнах

Той от своя страна си взе чисто бельо и други дрехи, и излезе от стаята. А аз отворих другата врата на гардероба му и си взех чисто бельо. Какво? Трябваше да има навсякъде ми неща. Ако Кейла влезеше в спалнята и види, че няма мои дрехи щеше да се усъмни.  Докато си го обличах бельото, реших да облека тази рокля:

Щом я облякох, си оправих косата, грима и се напръсках с парфюма. Тъкмо си взех телефона и той започна да звъни. Беше леля.

По телефона

-Ало? Лельо?-вдигнах

-Какво правиш, миличка?-попита

-Ами лельо.. в момента съм с Лео.-отговорих

-Ааа така ли?-жената стана изведнъж още по развеселена

-Да..

-Добре, тогава ще ви оставя. А довечера ще се прибереш ли?

-Ами не знам.-отговорих

-Добре, както решиш. Приятно ви.-ии с това разговора приключи

Излезнах от стаята и Лео също излезе от другата стая. Огледа ме, но не каза нищо.

---

-Вечерята е много хубава.-каза Кейла

-Благодаря, с Лео се постарахме.-усмихнах се

Седяхме в градината и вечеряхме, понеже беше хубаво времето. Приятно и топло.

-Двамата ли сготвихте?-попита Зейн

-Да.-кимнах 

-Еха, не знаех, че Лео може да готви.-Кейла гледаше странно

-Ами, не е кой знае какво.-каза мъжа до мен

Телефона на жената срещу мен звънна и ни погледна.

-Ще вляза да говоря.-каза и стана от масата 

-Честно казано, се радвам за вас.-каза Зейн -Даже, Лео.. мислех си, че можеш да се опиташ да ми отмъкнеш Кейла, но като гледам имаш прекрасна жена до себе си. И това ме успокои.

Мъжа се засмя както и ние. 

-Благодар ти, Зейн.-казах

След няколко минути Кейла се появи.

-Вики, може ли да ми дадеш от твоето червило, че моето съм си го забравила?-попита

-Да. Няма проблем.-отговорих

Влезнахме и се качихме до горе. Отворих вратата на спаляната на Лео и отидох да взема червилото ми.