!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Виктория беше типичното момиче. С мечти и цели. Искаше всичко което си науми да го получи. Надяваше се да срещне онази любов от приказките. Но в същото време не й беше до връзки. Беше й дошло до гуша от токсични взаимотношения. За...
-Ще ми кажеш ли наистина, какво ти стана?-попитах жената
-Нищо не ми е станало.-поклати глава
-Напротив. Преди да отидете за десерта, беше усмихната, смееше се, говореше повече, а след като се върнахте беше сериозна, леко тъжна и почти не говореше.
-Може ли да не говорим за това?-попита -Уморена съм и искам да се прибера.
-Добре.-съгласих се
Утре щях да я притисна. Искам да знам какво се е случило. Трябваше да знам всичко.
-Ще те прибера.
-Добре.
Няколко минути по-късно бяхме пред тях.
-Утре ще мина и ще си взема нещата.-каза Виктория
-Няма нужда. Сигурен съм, че Кейла ще дойде още няколко пъти. И ще е странно ако тази вечер е видяла твои неща, а след няколко дни вече ги няма.
-Прав си. Може и да заподозре нещо, а няма нужда.-отвърна -Е, добре. Лека нощ.
-Лека.
Жената слезе от колата, изчаках я да влезе у тях, и чак тогава потеглих отново.
---
На сутринта
Глт на Виктория
Погледнах се за последен път в огледалото. Косата ми беше на леки къдрици, грима ми както винаги се състоеше от един гланц, коректор, спирала и очна линия, а това бяха дрехите с които бях облечена:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Телефона ми звънна и видях, че е Лео. Затворих му, защото знаех, че това значеше, че е долу. Взех си чантата с нещата и излезнах от стаята. Слезнах на първия етаж, взех си ключовеее и излезнах от къщата. Леля беше тук и за това не заключих. Качих се в колата и потеглихме.
-Добро утро.-поздравих
-Добре.
-Какво ще правим днес?-попитах
-Ще отидем до един строеж, да видим как вървят нещата. След това трябва да присъствам на едно заседание, а между временно ти ще се занимаваш с проекта по пристанището. Ако има нещо ще говориш с Мая, защото Нейтън също трябва да присъства на заседанието.
-Добре.
3 часа по-късно
По телефона
-Здравейте, госпожо Грейс.-казах щом вдигнах
-Виктория, искам да дойдеш за малко.-отвърна жената
Няма нито здравей, нито нищо.
-Добрее, щом приключа ще дойда.-съгласих се
-Добре.-разговора ни приключи
Хмм това беше интересно. Дали Лео знае нещо по въпроса? Ще го попитам. Станах от стола и отидох до вратата за офиса на Лео. Почуках и от вътре се чу едно "влез". Влезнах и ме погледна.
-Какво има?-попита
-Майка ти ми звънна..-отговорих -Иска да отида у тях. Знаеш ли каква може да е причината?
-Не.-мъжа поклати глава
-Добре.-въздъхнах -А поне нещо конкретно за което да мислиш, че може да иска да говорим?
-М, не.
-Дообре.-кимнах
-Ти сега ли ще отидеш?-попита
-Да. Така или иначе свърших това което трябва.-отговорих му
-Добре, ще се видим.
-Мхм.-излезнах от офиса
Взех си чантато, казах си чао с останалите и излезнах от сградата. Качих се в колата и потеглих. Точно в този момент ми звънна телефона. Беше Аманда.
По телефона
-Ало?-вдигнах
-Хей, искаш ли довечера да се видим?-попита
-Ами да, става. Но нека да е у нас. Ще седнем на терасата, ще пийнем малко вино и ще се посмеем.-отговорих
-Добре, Вики.-засмяхме се -А сега какво правиш?
-Отивам у госпожо Грейс.-поех си въздух
-Е, добре. Аз ще те оставям. Ще се видим после.
-Чао.-затворих
Няколко минути по-късно бях в къщата на родителите на Лео.
