Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 18

Влезнах в колата и потеглихме.

-Какво ще кажеш да отидем на кино?-предложи момчето

-Добре.-гледах пътя през стъклото

-А може и в билярдния клуб.

-Може.-свих леко рамене

Лео не каза нищо повече. Поне докато не спряхме пред киното. Слезнахме от колата и погледнахме какви прожекции има тази вечер.

-Някакви претенции какъв филм да гледаме?-попита момчето

-Не.-поклатих глава

И наистина нямах. Просто до нищо от това не ми беше. Може би исках просто да си седим някъде и да мълчим. Или да си говорим и седим.

---

2 часа по-късно

-Е...-започна Лео щом влезнахме в колата

-Става ли да се разходим и после у нас? Не ми е до места пълни с хора в момента..-преглътнах

-Да.-кимна момчето и потеглихме -Добре ли си?

-Ами.. да.-свих рамене

-Сигурна ли си?-прехапах устни

-Мхм.

Трябваше да му кажа. Остават две седмици и трябва вече да знае.

Няколко минути по-късно бяхме на една поляна. Излезнах от колата, а след мен и Лео.

-Сигурна ли си, че си добре?-попита и прибра кичур от косата ми зад ухото -Кажи ми какво има. Хайде.

Поех си въздух.

-Заминавам.-погледнах го в очите

-Моля?-беше объркан

-Заминавам с нашите. Ще ми се да имах избор..

-Кога?-преглътнах

-След 2 седмици.

Лео прочисти гърлото си и се загледа на някъде.

-Ам.. къде ще ходите?

-В Италия.

-Предполагам, за 2 месеца..-прекъснах го

-За неопределено време.-вътре нещо в мен се скъса

Мамка му. Обърнах се напред и си поех въздух.

-Странно.. мислех си, че това ще продължи дълго.

-Лео.. и двамата знаем, че това не продължава завинаги.

-Мхм.. Ам.. искаш ли да тръгваме?

-Да.-кимнах

Няколко минути по-късно бяхме у нас.

Влезнах в дрешника и се преоблякох с тези дрехи:

Излезнах и отидох на леглото.

-Виж.. извинявай, че чак сега ти казвам. Исках и по рано, но не можех.

-Разбирам.-Лео се беше загледал на някъде

Една сълза се стече от окото ми. Изтрих я и си поех въздух.

-Хей..-Лео ме накара да го погледна -Няма нищо. Хайде усмихни се.

Усмихнах се леко, а той ме целуна. Отвърнах му на втората секунда.

---

-Няма ли как да останеш тук?-попита ме Лео докато си лежахме

-Не..-отговорих

При спомена как се скарах с нашите.., как баща ми ме удари - настръхнах цялата.

-Студено ли ти стана?-Лео зададе следващия си въпрос

-Не.. Ам, да.-преглътнах

Момчето ме прегърна силно.

-Честно.. ако имах избор щях да остана.-погледнах го

-Сигурен съм.-целунахме се за кратко -Все пак.. ще се чуваме.

-Мхм.

-Имам идея.-каза изведнъж момчето

-Каква?-попитах

-Да се съберем с останалите и да спим във вилата ни.-отговори

-Става ли да го оставим за утре вечер?-прехапах устни -Тази вечер предпочитам да си седим тук в стаята ми.

-Добре, красавице.-Лео ме целуна по челото -Знаеш ли.. на партито, онази вечер.. Преди месец. Мислех си, че ще целунеш онзи там.

Засмях се.

-Не, ил.-казах -Не знам как ти е минало въобще през ума това. Не съм като Мадисън. Тя между другото ми каза, че те е попитала за уроци по математика.

-Да и аз й казах, да говори с теб, защото ти си учителката.-отвърна той

Добре това ме накара да се засмея искрено.

-Момичето те е поканило у тях.. Казала ти е какви са й намеренията и ти..

-Именно.-прекъсна ме

А след това отново се целунахме.