Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 8

Погледнах Лео, който от своя страна гледаше устните ми. За момент и аз погледнах неговите.  И тогава се случи нещо което мислех, че няма да се потвори. Целунахме се. Ръцете му хванаха дупето ми и ме повдигна. Моите ръце пък се увиха около врата му. 

Глт на Лео 

Няма да лъжа. Исках отново да целуна тези меки устни. След първата ни целувка исках отново да ги вкуся. За жалост в килера беше наистина тясно и движенията ни бяха ограничени. В един момент Вики се отдръпна от мен и се размърда. Вратата се отвори и видяхме Кейла. 

-Времето ви изтече.-каза 

-Знаем.-извъртях очи 

Вики излезе и погледнах другото момиче.

-Защо не отидем у нас..

-Кейла не ми е до теб.

-Какво ти става? Преди беше готов да се махнеш по всяко време от купон, за да се усамотим.

-Сама го каза.. това беше преди.-слезнах на долния етаж

-Ние с Браян ще се махнем за малко и след час ще се върнем.-каза Бела

-А Кейт къде е?-повдигнах вежди 

-На двора с Мат.

-А Виктория?-огледах се

-Забавлява се.-сестра ми я посочи с поглед

Обърнах се и я видях да танцува. 

-Наглеждай я докато не се върнем.-Бела ме погледна сериозно

-Добре.-кимнах 

Седнах на дивана и се загледах в танцуващото момиче. Поклащаше се в такт с музиката. Роклята очертаваше перфектното й тяло, а косата и се спускаше по раменете. След няколко минути спря и тръгна да сяда, но щом видя само мен се завъртя към кухнята. Станах и я последвах.

-Доста добре танцуваш.-заговори я Нейтън -Ако искаш може да потанцуваме.

-М, не.-отвърна тя 

-Виж.. предлагам ти нещо. Ще потанцуваме..-ръката му хвана талията й -А  после може и друго да правим.

-Не, ня..-ръката на този се спусна надолу

-Махни си ръцете от нея.-намесих се

-Какъв си ти, че да ми казваш какво да правя?-попита ме момчето

-Искаш ли да разбереш?-попитах -Няма да я докосваш.

Стоварих юмрука си върху челюста му. 

-Лео.-момичето хвана ръката ми 

-Хайде, да тръгваме.-казах 

Тя от своя страна кимна. Облече си якето и излезнахме. След което се качихме в колата ми и потеглихме.

-Можех и сама да се справя.-въздъхна Вики 

-Видях, колко се справяше.-отвърнах 

20 минути по-късно бяхме у нас. 

-Добре ли си?-попитах я докато се качвахме по стълбите

-Да..-отговори ми

-Добре.. ако искаш може да гледаме някой филм.-предложих

-Добре, само да се оправя и ще дойда при теб.

Кимнах и влезнах в спалнята. Свалих тениската с която бях, както и панталоните. А после си сложих едно друго долнище. Взех си лаптопа и влезнах в Нетфликс. След 10 минути и Вики влезе в стаята.

-Избра ли филм?-попита

-Да.-отговорих 

-Кой?-седна до мен

-Писък.-пуснах филма

Момичето нищо не каза, но усетих как се напрегна. 

-Ако искаш мога да го сменя.

-Ммм не.

---

Вики изписка за пореден път и се скри в мен. 

-Да спра ли филма?-попитах докато се смеех

-Да.-получих веднага отговор -Моля те.

Кимнах и спрях филма.

-Ако искаш мога да пусна някоя комедия..-предложих й

-Да, може.-съгласи се с мен  -Само, че на мен ми се ходи до тоалетната.

-Добре. Ще те изчакам.

-Мм..-Вики се загледа настрани -Страх ме е да стана от леглото.

Засмях се, а тя от своя страна ме изгледа на криво. 

-Сериозно ли се изплаши?

-Да..

-Добре, хайде и аз ще стана с теб.-казах

-Сериозно ли?

-Да.

Станахме от леглото и отидохме до банята. Като аз стоях от външната страна и чаках момичето да излезе. След няколки минути бяхме в леглото. 

Написах филма "Свекървище" и го пуснах, за да гледаме.

40 минути по-късно усетих Вики да се сгушва в мен. Погледнах я и видях, че е заспала. Спрях филма и оставих лаптопа настрани. След което и аз заспах.