Глава 43

239 3 0
                                    

Няколко часа по-късно

Зейн, беше в спаляната им с Кейла, за да говори по телефона. А Кейла и Лео бяха в хола, докато аз се намирах в кухнята. Приготвях топъл шоколад и на четиримата, когато се заслушах в разговора на Кейла и Лео.

-Логиката ми казва, че той е най-подходящия мъж за мен. Той ме обича, щастлив е във връзката ни.. Прави всичко за мен.-говореше блондинката -Но чувствата ми казват друго.

-Кейла..-мъжа се опита да каже нещо, но ме видя, че ги наблюдавам

-Ако ми кажеш да го оставя, и си сигурен в това.. ще го направя. Ако връзката ти с Виктория е една лъжа, заради мен, ще ти простя.. ще оставя Зейн и всичко ще бъде по старо му.

Чух тропот по стълбите и излезнах от стаята.

-Зейн, може ли да дойдеш, да ми помогнеш?-попитах мъжа

-Да.-отговори

Влезнахме в кухнята и взехме по две чаши с топъл шоколад. Излезнахме и ги оставихме на масата.

Щом оставих пред Лео чашата му, той ме придърпа към себе си, така че да седна в скута му. Погледнах го като се усвихнах леко. Какво по дяволите правеше? Ръцете му се увиха около талията ми и облегна главата си на рамото ми.

-Добре ли си?-попитах го

-Да.-отговори

-Мм доста е хубав.-каза Зейн щом отпи от топлия шоколад

-Радвам се, че ти харесва.-усмихнах се -Ее искате ли да играем на нещо?

-Тук не мисля, че има игри.-каза Лео

-Но все пак би трябвало.-свих рамене

Станах и отидох до един от шкафовете. Извадих не се сърдитото човече и го оставих на масата.

-Сериозно ли ще играем на не се сърдито човече?-мъжа до блондинката се засмя леко

-Да.-отговорих -Хайде, ще е забавно. Ще сме още два дни тук.

-Добрее.-съгласи си и мъжа до мен

-Хайде.-кимна и Кейла

Избрахме си кой с кой цнят да играе и започнахме играта.

---

Събудих от кошмара, който бях имала и видях Лео. Гледаше ме разтревожено. Защо беше размазан? Пипнах си лицето и осъзнах, че съм плакала.

-Вики добре ли си?-попита

-Да..-отговорих

Изтрих сълзите и преглътнах.

-Ще сляза да си напълня вода.-въздъхнах

-Няма нужда.

Лео наля от водата в каната, която бях взела по рано в една от чашите. Съвсем бях забравила, че взех кана и две чаши евентуално, ако на някой от двамата му се допие вода. Даде ми чашата и я взех.

-Благодаря.-отпих и оставих чашата отстрани на шкафчето

-Какво сънува?-мъжа прочисти гърлото си

-Кошмар.-поех си въздух

Лео не каза нищо. Вместо това ме придърпа към себе си и прегръна.

-С вашите?

-Мхм.-кимнах леко в съгласие

---

На сутринта

След като закусихме, с Кейла оправихме докато мъжете се оправят. А после и ние се качихме да се оправим. Погледнах се в огледалото. Бях си облякла ето тази рокля:

Само че ще трябва да повикам Кейла, да ми помогне за ципа

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Само че ще трябва да повикам Кейла, да ми помогне за ципа. Тъкмо си го помислих и вратата се отвори от Лео.

-Готова ли си?-попита

-Почти.. Трябва да се закопчае ципа на гърба ми.-отговорих

Той кимна и се приближи. След което вдигна ципа.

-Отива ти.-каза

-Благодаря.-сърцето ми прескочи удар

Обърнах се към него и преглътнах.

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиDonde viven las historias. Descúbrelo ahora