Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 51

Няколко дни по-късно

Прибрах се и видях леля да седи на дивана.

-Лельоо!-усмихнах се

-Викиии!-стана и се прегърнахме -Най-накрая се прибра. Как мина пътуването? Разкажи ми!

-Добрее.-засмях се леко -Но, първо искам да си кача багажа.

-Хайде, ще ти помогна.-леля взе чантата ми

Хванах куфара и се качихме в стаята ми.

-Еее, какво правихте в Калифория?-жината седна на леглото

-Ами първо Лео, направи една сделка, ходихме на плажа, играхме волейбол, отделно обърнахме внимание на пристанището как върви работата.-въздъхнах

-А защо се върнахте по-късно?

-Бяхме при баща му в Ню Йорк.-отговорих

-В Ню Йорк ли? Защо?-леля беше объркана, както аз в началото

-Амии преди година/две, станала катастрофа, в която той и майка му на Лео попаднали. Те също пострадали, но баща му най-вече.

-Какво.. му се е случило?

-Получил частична загуба на памет.-обясних -Знаел кои са Лео, Бела, Кейт и жена му, но нямал спомени. Малко по-късно решил да се върне в Ню Йорк. Не знам какво точно е станало, за да вземе това решение, но не съм и разпитвала.

-По-добре недей. Ако Лео реши, сам ще ти кажа.

-Да.-кимнах -И аз съм на същото мнение.

-И какво стана когато отидохте?

-Ами видяхме се с баща му. Говорихме си доста и реши да се прибере с нас. След като си беше припомнил някои неща за Лео, реши че е време да се прибере.. Знам ли, може така да си спомни още нещо.-свих рамене

-Е, добре. Виж аз ще отида в кафенето, да помогна на чичо ти. Оставих го, за да може когато си дойдеш да те посрещна.

-Няма проблем. И аз ще се видя след малко с Кейтлин и Аманда.-отвърнах

-Добре, миличка. Ще се видим по-късно.

Жената излезе и аз отидох в дрешника. Не мога да съм с дрехите с които съм пътувала. Огледах си дрехите и след малко се преоблякох с тези:

Ии ги съчетах с тези обувки:

Излезнах от дрешника, взех си чантата с нещата, напръсках се с парфюма ми и излезнах от стаята. Слезнах надолу и си грабнах ключовете за колата.

Няколко минути по-късно бях у Кейтлин. Щом влезнах малкото момченце с проходилка дойде до мен.

-Ейдриънн!-усмихнах се

Не го бях виждала от доста време. А предния път когато се събрахме тук, той отново беше при баба му и дядо му - майка му и баща му на Мат.

Той също ми се усмихна и Кейтлин се появи.

-Хайде, Ейдриън. Направи път на леля Вики.-засмя се Кейт

-Каква леля?-влезнахме в хола -Аз съм му кака.

Поздравихме се с Аманда и седнахме на дивана. Ейдриън дойде до мен и побързах да го взема.

-Искаш ли нещо за пиене?-попита ме майка му

-Сок ако имате. Ако не - вода.-отговорих

-Добре.-кимна и отиде в кухнята

-Ее, какво става при теб и Лео?-полюбопитства приятелката ми

-Все още не знам.-въздъхнах и се загирах с момченцето в ръцете ми -Ах, колко си сладък. Някой път ще те взема аз да те гледам за цял ден.

-Мм, а може и с брат ми да направите нещо по въпроса, за да има братовчед.-Кейт се появи

Ей това вече не го очаквах и замръзнах за момент.