Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 80

След като приключих с покупките се прибрах директно в къщи. Все пак трябваше да оставя всичките чанти и да се оправя за яхтата. Тъкмо оставих чантите на дивана и Лео също се прибра.

-Еха..-каза щом видя чантите

-Знам, че казах че искам да взема само лампички, но харесвах и други неща.-засмях се леко 

-Щом си ги харесала.-сви рамене -Ще ми ги покажеш ли? 

-Да.-отговорих -Но няма ли да закъснеем за яхтата?

-Казах на Нейтън да дойдат в 5. Сега е 4. Има време.-отговори 

-Е, добре. Първо..-извадих едната ваза която бях харесала -Взех ето тази ваза. Ще я сложа на масата. А заедно с нея и тези свещи.

Показах му тези свещи:

Оставих ги настрани и извадих подложките за чинии. 

-Тези просто ме грабнаха най много. Ааа ето ги и лампичките.-показах му лампичките -Също взех кошнички.

Показах му кошничките. Бях взела също три малки пухкави одеалца както и две възглавници за люлката. 

-Нещо друго?-попита мъжа

-Не.-засмях се -Нищо друго не си харесах, нооо ми казаха, че след два дни ще заредят нова стока в Юск и ще ида да разгледам отново. 

-Добре.-кимна с лека усмивка -Хайде сега да се качваме да се оправим. 

-Само да прибера тези неща.-отвърнах

-Няма нужда. Така или иначе утре всичко отново ще трябва да изваждаш, за да подредиш. Остави ги.

Беше прав. Е, добре. Качихме се и си оставих чантата настрани. Влезнах в дрешника и се преоблякох с ето тази рокля:

Излезнах и Лео ме огледа.

-Как изглеждам?-попитах

-Прекрасно.-целунахме се 

Застанах пред тоалетката, а той влезе в дрешника. След 5 минути излезе и го погледнах. Беше с ленена бяла риза и къси дънки в цвят бежаво. Бялата ризума му я бях взела миналия месец. Просто я бях харесала и без да се замисля му я взех. Добре, че му знаех размера. 

-Готова ли си?-попита ме

-Да.-отговорих

Взех си чантата и слезнахме надолу. Обух си белите токчета, а той белите обувки и излезнахме. Качихме се в колата му и потеглихме. 

---

-Добре, аз ще оставя тук колата..-каза Лео

Остави я на паркинга близо до пристанището и излезнахме от колата.

-Хайде, че почти е пет и всеки момент ще са тук Аманда и Нейтън, а трябва да оправя масата.-казах

-Стой.-чух задъхания глас на Лео

Обърнах се и го погледнах. 

-Добре ли си?-попитах го 

-Да.. просто..-огледа се, пое си въздух и коленични

О, господи! 

-Вики обичам те и винаги съм те обичал. Ще се омъжиш ли за мен?-попита и извади една кутийка 

От нея извади пръстена, който не бях слагала от няколко месеца насам. Това си беше моят пръстен и нямаше начин да го заменя с друг. 

-Да.-отговорих

Сложи го на пръста ми и се изправи. Прегърнахме се, а после и целунахме.

-Бях подготвил и друго какво да ти кажа, но момента в който коленичих, забравих за всичко.-засмяхме се леко

-И тези думи ми стигаха, за да кажа да.-отвърнах -Дори сега на момента бих се омъжила за теб.

-Добре, хайде да отиваме на яхтата.

-Хайде.

Отидохме и когато се качихме на палубата видяхме останалите. Всички ръкопляскаха и подсвиркваха.

-Ам..-погледнах мъжа до мен 

-Надявам се, че не си си променила решението, че си готова сега да се омъжиш за мен.-усмихна се

-Не съм.-отговорих и усетих как треперя от вълнение

Тогава забелязах жената която беше с дългата перелина. Както и украсата зад нея. Имаше и две маси. 

---

-Обичам те.-каза Лео и ме прегърна

-И аз те обичам.-отвърнах с усмивка -Трябва да ти кажа още нещо.

-Какво?-попита

-Бременна съм.-отговорих

-Бременна? Ще ставам баща?-беше шокиран

-Да.-кимнах

-Ще ставам бащаааа!-извика с усмивка и ме вдигна във въздуха

Край!